Елиф Шафак - Дворецът на бълхите

Когато обикаляше из гробищата, се налагаше да оставя Габа до вратата. На връщане го заварваше сладко да си похърква или да яде геврек, застанал до пазача. Заради липсата на пари, а и заради Габа не ползваше нито автобус, нито такси, нито маршрутки и се прибираше пеша до къщи. Не ходеше на гости, нито пък някой го посещаваше. Само веднъж посрещна гост у дома. На всичко отгоре от женски пол…

Сидар се запозна с нея в един от новооткритите барове на булевард „Истиклял“. Беше приятелка на гаджето на негов приятел. Освен рижата коса, момичето се отличаваше с още две неща, които правеха впечатление — очите й и способността да поглъща огромно количество бира. След като затвориха бара, всички се сбогуваха и кой знае защо тя просто си тръгна със Сидар. Щом влезе, огледа набързо апартамента в напразен опит да открие някаква вещ, която да породи близост между нея и домакина. Нямаше за какво да се хване. Добре, че беше Габа.

В момента, в който момичето извади от чантата си вафла с лешници и я подаде на Габа, той се изтъркаля като топка и се озова до нея. Също като едрите хора Габа не знаеше по-деликатен начин да покаже обичта си. В продължение на цял час двамата играеха и се търкаляха на пода. През цялото време Сидар седеше отстрани. Донякъде се наслаждаваше на гледката, защото, докато се боричкаха, тениската на момичето се надигаше и откриваше корема й, но и се дразнеше от неочакваното оживление на Габа. После, подобно на мъжете от „Хиляда и една нощ“, направо откачи от ярост, че жената, която искаше да притежава, обръщаше внимание не на него, а на едно куче. Скочи, застана между тях и издърпа момичето към себе си. Гърдите й бяха снежнобели. Докато я целуваше, зърната им настръхнаха и затрептяха.

Само допреди малко Габа подскачаше от щастие и когато го затвориха в банята, сведе глава и се свлече на пода. Но тъй като резето на вратата заяждаше и ключът бе счупен, отваряше си сам и излизаше навън. Плувнал в пот, Сидар за пореден път го замъкна в банята. После се сети и завърза единия край на връвта за дебелата тръба в средата на хола, а с другия застопори дръжката на вратата. Габа правеше напразни опити да излезе. След малко започна да лае, да издава хрипливи звуци, които накрая се превърнаха в безкраен вой. Дори когато в Швейцария се качиха във влака, не вдигна такава олелия. Докато Габа виеше от банята, момичето му съчувстваше, а Сидар нищо не можа да разбере от секса.

Когато отвързаха връвта, Габа, който само преди минути драскаше по вратата като пощурял, легна до тоалетната чиния и дълго остана там, без да мръдне. Беше обиден. Сидар не го остави сам дори за миг. Взе от парите, които бе заделил за тока, и купи от любимите му лакомства. Само че Габа не ги докосна. Сякаш нямаше желание за живот; подушваше месото, сирената и суджуците, които Сидар бе сложил пред него, обръщаше тъжно очи и отново лягаше до тоалетната. Чак след три дни, като усети аромата на печеното заешко, заради което Сидар похарчи остатъка от парите за тока, Габа се посъвзе. Сидар го гледаше с благоговение. Бе толкова уплашен да не го загуби, че твърдо реши никога повече да не води момиче в този дом.

И не доведе. И без това начинът му на живот съвсем не бе подходящ за любовни истории. За тази работа бяха необходими време, енергия и пари. Нямаше пари, енергията му бе малко, а колкото до времето, то също намаляваше. Трябваше да се отърве от фиксидеите си за смъртта, а 2002 година бе много подходяща за това, защото от обилието на двойката до нищото на нулите и обратно кръгът са затваряше. А Истанбул — градът на земетресенията, който подобно на Лисабон през осемнадесети век, миришеше на смърт, бе подходящото място. Сидар удряше главата си в мръсната жълта тръба, която минаваше през средата на хола, и ден след ден носеше в себе натрупания като тумор гняв; и се готвеше за скорошна смърт.

Има два начина за чистене на дома. В някои домакинства чистенето примерно започва днес и продължава на следващия ден. В други обаче няма днес, няма утре. Двата начина дотолкова се различават по причините, които ги налагат, и по резултатите, които дават, че там, където господства единият начин, дори не може да се спомене другият. Съответно жените, които почистват дома си, се делят на два типа — традиционалистки, които строго се придържат към първия начин, и фанатички, за които вторият начин е закон.

Докато чистят, традиционалистките са наясно, че това няма да е нито за първи, нито за последен път. Чистенето е важна, но все пак обикновена брънка от дългата верига задължения, които се вършат през определени периоди. Последното почистване е било преди седмица (или петнайсет дни), а следващото ще бъде след седмица (или петнайсет дни). И така всеки ден за чистене прилича на предишния и всъщност е рутинна процедура. Винаги започва и протича по един и същи начин. Първо се чисти една от стаите, а после и останалите, най-напред се измиват прозорците, изтупват се килимите, избърсва се прахът и тази последователност никога не се променя. На кухнята се обръща по-специално внимание. По едно и също време се прави почивка за чай и за обяд. В последния етап от почистването се сменя водата в кофата, подновява се праха за пране, простират се изпраните дрехи и се пуска нова пералня. Най-накрая се минава и банята, в която непрекъснато се влиза и излиза, и процесът приключва. Предварително се знае кое след кое следва, защото всичко е така, както винаги е било. Понеже традиционалистките са здраво свързани с миналото, а вярата им в бъдещето е също толкова силна, няма проблем да оставят някои дребни неща за следващия път. По принцип чистенето за тях не е просто набързо свършена работа в името на реда в дома, а знак за самия ред.