Елиф Шафак - Дворецът на бълхите

Сидар си седеше на мястото, ръсеше скъпоценните си знания и обръщаше часа с главата на долу. След като научи, че Александър Македонски е починал от диария, престана да се възхищава на величието му, в неговите очи репутацията му бе срината. В съзнанието на учениците Русо се превръщаше в терорист на новото време, а философията му губеше своя смисъл. Например религиозен водач, който въпреки наставленията към вярващите за строг пост по време на пиршество в чест на боговете се налива до пръсване и не доживява до утрото; почитан възрастен политик, който се жени за два пъти по-млада жена, през първата брачна нощ издъхва от вълнение; османски владетел, който разпердушинва механите и беси по дърветата онези, които пият алкохол, умира от цироза; учен, който решава да пресече на червено, е смачкан като бръмбар. Всички те загиват по фрапантен начин. Смъртта на изток е поне толкова нелепа колкото и на Запад. Въобще смъртта е нелепа.

„Понеже не обръщате внимание на третото ми и последно предупреждение, ще ви помоля да излезете навън!“.

Ала учителите на Сидар не мислеха като него. Те не намираха смъртта за нелепа. Гонеха го от час и за разлика от останалите изгонени момчета той не ставаше герой в очите на съученичките си. Защото и момичетата не намираха смъртта за нелепа.

Когато дойде в Турция, се надяваше, че нещата ще се променят. Всъщност тук бе по-лесно да умреш, смъртта идваше по-често, животът бе по-кратък. При всеки опит да говори за смъртта, думите му бяха безнадеждно подминавани. В началото се усъмни, че това е заради лошия му турски, смяташе, че не може да обясни достатъчно добре това, което иска. Но майка му, която беше учителка по турски език до деня, в който бяха принудени да избягат в чужбина, положи много усилия и в Швейцария. От страх, че ще се отчужди от майчиния си език, се бе заела да му преподава и кюрдски, езика на който баща му не успяваше да го научи. Но дългото отсъствие от Турция върна Сидар само няколко крачки назад. Проблемът не беше в начина на изказ, а в това, което казваше. Впрочем по въпроса за смъртта Сидар бе установил няколко разлики между Швейцария и Турция. Написа изводите си на малки листчета и за да ги спаси от гнева на Габа, ги залепи на тавана.

Хората в Турция не обичат да се говори за смъртта. (В Швейцария също).

Когато се налага хората в Турция да говорят за смъртта, обсъждат повече починалите, отколкото смъртта. (Малко по-различно от Швейцария).

В Турция хората не могат да си представят смъртта. (Доста по-различно от Швейцария).

За разлика от своите обитатели Истанбул не се притесняваше от разговорите за смъртта. Никога не оставаше чужд на тази тема. В един от часовете, от който не бе изгонен, Сидар с небивал интерес слушаше как в древността на Запад натоварвали лудите на кораби и ги откарвали далеч от градовете. Веднъж по този повод гробищата в Швейцария му заприличаха на корабите с лудите, само дето покойниците бяха пуснали котва и не пътуваха за никъде. Но бяха ужасно изолирани от живота в града. Стига да имаше желание, всеки можеше да отиде на гробищата, гробовете обаче не можеха да доплуват до града. Всъщност или Истанбул бе забравил да предостави корабите си на гробовете, или гробовете бяха избягали от корабите и бяха плъзнали по улиците на града с чалми на главите и мраморни плочи в ръце. Бяха навсякъде. Бяха се пръснали досущ като семената на цветята, които вятърът разпилява навред: по площадите, където в определени дни правеха пазари; в центъра на големите търговски обекти; в магазините; на детските площадки; по склоновете, които гледат към морето; по стръмните улици; и дворовете на стопанствата; покрай оградите; на площадката на стълбите. Надгробни камъни и гробници с по няколко гроба изникваха пред минувачите или между жилищните блокове. Хората минаваха край тях, бързаха, разхождаха се, пазаруваха… В този град мъртвите пребиваваха редом с живите.

Така след тринайсетгодишно отсъствие Седар прекара първата си година в Истанбул в непрекъснато търсене на гробове. С тази единствена цел часове наред се скиташе из кварталите на града или докато тичаше по работа, случайно се натъкваше на някой гроб и сядаше до него да си почине. Почти всички немюсюлмански гробове бяха оградени с високи стени и тъй като бяха отворени само в определени дни, беше трудно да ги обходиш. Веднъж, докато изучаваше един надгробен камък в парка на гръцката църква, видя релеф на зрънца нар и попита какво символизират и какво пише под тях. Внушителният пазач на църквата безпомощно поклати глава, защото не можеше да прочете и думичка на гръцки. Всъщност беше григориански арменец, който от години през седмицата работеше тук, а за службите през почивните дни отиваше в неговата си църква. Оттогава Сидар се отказа да мисли, че всеки, когото види в гръцки гробища, е грък, в еврейски гробища — евреин или в сирийски гробища — сириец.