Елиф Шафак - Дворецът на бълхите

Мохамед подозираше чайките. Те се струпваха до оградата на градината и ровеха в торбите със смет. Рееха се във влажния дъх на южния вятър и се спускаха над боклука. Когато в розовите им човки попаднеше тлъст донос, започваха да крякат от удоволствие и се издигаха в синевата. Нощем се събираха под стрехите и гледаха греховете, които се извършваха в апартаментите. За разлика от баща му, чайките никога не спяха.

Отвори вратата начумерен. Щеше да се пръсне от яд не защото изпитът по анатомия мина зле, а защото съвсем съзнателно, макар да знаеше, че няма да се справи, се яви на изпит. Съжаляваше, че сутринта, когато се събуди и разбра, че часовникът няма да звънне, не пъхна глава под възглавницата да си доспи, а изхвърча като торпила от къщи. На всичко отгоре даде пари за такси. И още повече съжаляваше, че след изпита се присъедини към колегите си, които се бяха събрали на групички и разпитваха всеки как е отговорил на въпросите. Приличаха на ято гълъби, струпали се над жито, и в един глас безпощадно нападаха преподавателя и университетската система. За жалост не успя да им се изплъзне и целия ден изкара в бъбрене по кафенетата. Беше го яд за енергията, която така разточително бе изхабил. Защото за Сидар енергията бе нещо ограничено, което съхраняваше в шишенце с капкомер като лек за очи. Всеки ден изразходваше само по две капки: едната сутрин, за да си отвори очите, а другата вечер, за да заспи.

Сутринта затвори външната врата след себе си, без да включи лампата в хола, и сега изведнъж се озова в непрогледен мрак. Понеже изхвърча набързо и беше притеснен, по всяка вероятност бе забравил да дръпне пердетата. Пък и да не беше забравил, нямаше да има кой знае каква разлика. Всъщност малките прозорци бяха на нивото на градината и в този нисък и тесен приземен апартамент влизаше малко светлина. Неясно защо някой малоумник бе решил да сложи копчето за осветление на два метра от входната врата; сипейки ругатни, опипа стената и направи крачка напред. Точно в този момент усети движение зад гърба си и нещо грамадно с цялата си тежест се стовари върху него. Сидар загуби равновесие и залитна напред. С трясък удари главата си в дебелата тръба, която минаваше през средата на хола. Обезумял от страх, откри копчето за осветлението… и вбесен, се втренчи в Габа. Ала той вече бе взел това, което искаше — преполовения геврек от джоба му — и сега доволно и щастливо си хапваше.

Излегна се на канапето и започна да разтрива главата си. Холът служеше за спалня, кухня и кабинет едновременно. Тъй като точно през средата минаваше мръсна жълта тръба, която беше на нивото на главата му, непрекъснато се удряше на едно и също място. Сутринта в бързината, докато се оправяше, се случи същото, а ето и сега пак се удари. Ако продължаваше така, със сигурност щеше да му излезе цицина. За щастие, щом легна на канапето, ядът му се стопи. Обичаше да си стои вкъщи. Обичаше своя дом, защото в него се изолираше от шумотевицата в Истанбул и си отдъхваше, без да бъде притесняван от каквото и да било. Също както Габа правеше, щом заситеше глада си.

В късния следобед покоят в апартамент №2 се възцаряваше напълно. Всеки ден в тези часове на деня непоносимият шум отвън поглъщаше Двореца на бълхите. Досадните клаксони на автомобилите, заседнали в задръстване, врявата на пешеходците, виковете на децата, които си играеха в парка, се смесваха с подвикванията на уличните продавачи. През прозорците, под вратите, през пролуките в стените, шумът се процеждаше като отровен газ и завладяваше апартаментите в блока. Не стигаше само до неговия дом. Не само шумът, но и летните горещините не проникваха в апартамент №2. Докато другите жилища изгаряха от жегата през лятото, тук слънцето едва се промъкваше през прозорците и беше прохладно като в изба. Нещо повече, дори миризмата на боклук, която обитателите едва понасяха, се усещаше най-слабо.

Работата беше там, че когато Дворецът на бълхите бе строен, апартамент №2 не беше предвиден за жилище, а за склад. Всъщност след смъртта на собственика от апартамент №10, чиято дъщеря бе поела грижата за сградата от Париж, това място бе оценено подобаващо. По време на настъпилите неуредици всички струпваха в приземното помещение неизползваните си вещи, така че дълго време никой не можеше да го ползва. Накрая, в резултат на разпореждане от Франция, то бе дадено под наем на половин цена. От този ден до днес тук намираха подслон най-различни хора, но всички те имаха нещо общо помежду си — бяха ергени и нямаха пари. Сред тях бе един говорител, който четеше новините по местното радио, и три пъти на ден се тъпчеше с пилешки дюнери; един ужасно тъжен счетоводител, който бе допуснал най-добрият му приятел да задигне всичките му пари от банката, че дори и жена му; един дезертьор от армията, който на кандил 32 32 Предпразнична свещена нощ. — Бел.пр. и рамазан 33 33 Свещен мюсюлмански празник, който се отбелязва в края на месец рамазан. — Бел.пр. байрам усилваше звука на телевизора и слушаше молитви; едно подобие на мъж, чиято работа никой така и не разбра, пък и не намери смелост да попита, и един симпатичен художник, който използваше апартамента за ателие и гледаше през прозореца коленете, прасците и обувките, които рисуваше. След това в апартамент №2 се нанесе Пророка на Котките, който бе оставил след себе си ужасна миризма.