Елиф Шафак - Дворецът на бълхите

След Пророка на Котките тук се нанесе Сидар заедно с кучето си санбернар. Всъщност, тъй като за разлика от предишните наематели той нямаше почти никакви вещи, апартамент №2 в момента бе по-празен от всякога.

Габа беше странно куче. От онези, дето могат с километри да вървят без храна и вода и да намерят пътя за дома; дето отдалеч надушват опасностите и предупреждават своите стопани; дето откриват скрити в тайници наркотици и спасяват останали под отломките хора; дето са верни приятели на децата, на слепите и на всички, които имат нужда от помощ. Ако имаше нещо на този свят, на което не можеше да издържа, това бе гладът. Имаше бездънен стомах и неутолим апетит. Дори един час да останеше гладен, започваше да гризе всичко наред независимо дали бе учебник по анатомия, дървен стол или пластмасова кофа… Беше готов на всякакви номера, само и само да получи още малко храна. А когато успееше да постигне това, което искаше, и поне малко да напълни бездънния си стомах, не оставаше и помен от предишната му енергичност. Лягаше в някой ъгъл и не мръдваше оттам сякаш бе пълно с дунапрен плюшено мече. Не проявяваше и грам ентусиазъм за друго, освен за ядене, затова не обичаше да се разхожда навън, нито да си играе с пъстрите, цвъртящи кучешки играчки. По едно време Сидар се усъмни, че с годините Габа е оглушал, но като видя, че с лекота чува потракването на сухата храна в паничката, металния звук от отваряща се консерва, стъпките на Мерйем, която сутрин носеше хляба, и други подобни звуци, разбра, че напразно се тревожи.

Не можеше да му се сърди. Дори дълбоко в себе си чувстваше вина за създалото се положение. След като бе натикал внушителното си куче от планините Юра в един от най-населените квартали на Истанбул, в един ужасно овехтял апартамент на приземния етаж, нямаше право да очаква от него нормално поведение. Освен това подозираше, че вината за състоянието на кучето е само негова. Преди време на шега му даваше гевреци с маково семе и кексчета с хашиш само за да опита. После видя, че е пристрастен към този вкус, и се наложи непрекъснато да го снабдява с тях. Гризеше го съвестта и заради дима, който кучето дишаше по цял ден.

За Сидар Габа бе единствен и неповторим. Всъщност в апартамента имаше от всичко по един екземпляр. Един Габа, един Сидар, един компютър, едно канапе, един стол, едно кресло, една маса, една лампа, една тенджера, една чаша, една чиния, една вилица, една книга, един диск, една запалка, един чайник, един чаршаф, един молив… Ако някоя вещ вече бе овехтяла, книгата бе прочетена, а дискът — втръснал до смърт, се появяваше нещо ново, а старото на мига бе изхвърляно или изгризано от Габа.

Ала скромната обстановка в жилището внезапно свършваше като отрязана с нож… до тавана. Сидар беше накачил всевъзможни черно-бели снимки от списания; някои писма от майка му и баща му; „Моята погребална церемония“ от Назъм Хикмет; събраните оттук-оттам фензини; фензина, който самият той бе направил; плакати за поредицата „Мишката — разказ на един очевидец“ на Арт Шпигелман; огромен постер на Дед Кенедис, както и една доста стара снимка на ресторант, използвана за корица на менюто. Когато дойде в Истанбул, Сидар няколко пъти посети ресторанта, а после, когато свикна с разликата в цените между Турция и Швейцария и установи колко е скъпо, не стъпи повече там. Имаше снимка на кораб, плаващ в непрогледна мъгла; скъсани страници от поредицата „Ватман: Черният рицар“, черна рекламна тениска от турнето „Предпоставка за омраза“ на Bed Religion, афиш от кампанията срещу наркотиците, на който с хапчета бе написано „Животът ми можеше да бъде по-различен“; снимки на Габа като кутре; увеличено копие на „Демонът идва“ на Гоя; изсъхнал бръмбар; колаж с цитати от есето на Чоран на Майстер Екхарт; рисунка на Хигия — богинята на здравето, със закръглени гърди, меко коремче и преметната през врата й змия от „Кадиш и други стихове“ на Алън Гринсбърг и табелка с надпис „Културният човек не плюе по земята. Ти също не плюй!“ която посред нощ с триста зора бе изкъртил от една стена; снимки на Витгенщайн, направени малко преди смъртта му, избеляла снимка на Ото Вайнингер; афиш, на който Спайдерман наблюдава света от кулите на Световния търговски център, и снимка на втория самолет, който се заби в кулата през септември на 2001 година; текста на песента на This Mortal Coil 34 34 Популярна поп група, която пее в стил готика. — Бел.пр. ; автопортрет на турския философ Незин Тефик с надпис „Нищо“; изрезки от вестниците с мнения за Роби Фаулър; протокол от изпита за семестъра, на който върху името на учителя му по анатомия с червена химикалка пишеше „Ела и ме виж“; избеляла разпечатка на „Зороастър вижда тоя призрак в градината“ на Леонара Карингтън; рецепти за лекарства, кутийки от ксанакс; реклама с надпис „Не рискувай бъдещето на сина си. Обрязването трябва да се прави прецизно. Ние сме най-добрите!“ Най-отгоре имаше снимка на разрешителното на сюнетчията с гъсти мустаци и свъсени вежди (бе видял рекламата, докато се разхождаше из Фатих, и понеже не успя да я откъсне, без да я съсипе, се сдоби с нея на споменатия отдолу адрес); обложките на касетите, на които бе записвал филми; снимката на влака, който през февруари 2003 в Египет стана гроб на 400 човека и се превърна в пепел, кости и катран; нотите от „Московски дневници“ на Валтер Бенямин; репродукции на графиките от „Песни на невинността“ на Уилям Блейк; селчукски комикси от „Маниер дьо воар“ 35 35 Списание, което се издава на всеки два месеца. Използва най-доброто от „Дьо Монд Дипломатик“. — Бел.пр. ; снимка на Фройд; картички от Лисабон; картички от Истанбул; семейна снимка отпреди тринайсет години на гарата в Хайдарпаша; листчета с важни телефони или задачи; сребърен медальон с прозрачен камък, подарък от Натали, на която бе втръснало да го обича, макар че на него не му бе втръснала любовта й.