Елиф Шафак - Дворецът на бълхите

Беше по-лесно да се разхождаш в мюсюлманските гробища, чиито стени бяха ниски, а вратите — непрекъснато отворени. Повечето от тях бяха напълно изоставени, сякаш не животът на мюсюлманите, а гробовете им бяха преходни. Някои изглеждаха така, като че ли всеки момент щяха да станат и да се преселят другаде. Докато бродеше по тези места, Сидар се запозна с всякакви хора: немарливи пазачи; ходжи, които за пари четат на гроба молитви от Корана; раздърпани момчета с ибрици в ръце, които тичат подир посетителите, и за да изкопчат някоя пара, преливат вода на гробовете; хора, които идват като на пикник с препълнени кошници; жени и мъже, които с часове стоят сами и се отдават на смирение; пияници, които се подвизават наоколо; джебчии, които винаги се оказват там, където има навалица; ясновидци, подир които вървят жени — млади, стари, от градове и села… С времето се научи да ги разпознава. Едни идваха, за да оставят следа след себе си, други — за да проследят чуждите следи. Тези, които идваха да оставят следи след себе си, посещаваха гробовете на близките си. Молеха се, оставяха цветята и сълзите си, преливаха с вода от ибриците, след което си тръгваха. Те бяха и по-безопасни, защото живееха в собствения си свят. А онези, които дебнеха следите на другите, бяха зловещи. Идваха тук, за да крадат, да богохулстват и кълнат, да правят магии… Сред тях имаше и такива, които благодарение на гробищата се сдобиваха с професия, пари, уважение или минало, ясновидци, луди, крадци… а също и гинеколози от Канада.

В мюсюлманските гробища Сидар се запозна с един гинеколог от Канада, който търсеше гроба на баба си. Придружаваше го чаровната му съпруга, която не знаеше нищо за Турция и турците. Заедно с усърдния пазач двамата дълго обикаляха из обширните гробища. Накрая решиха да си тръгнат и да потърсят другаде. Сидар не издържа и ги попита защо са се захванали с тази работа. Със светнали очи младият мъж отговори:

— За да имам родословно дърво, което един ден да дам на децата си.

А жена му се усмихна и леко разтвори длани, сякаш държеше родословно дърво.

Сидар си спомни, че дълги години у тях стоеше нещо като картина с формата на дърво в бронзова рамка. Това бе една от вещите, които бяха успели да вземат, преди да избягат в чужбина. В петте разклонения на дървото, събрани по две, бяха сложени десет снимки в кръгли рамки с големината на орех. Майка му реши, че първо трябва да сложи снимките на своите родители, а след това и на останалите членове на семейството. Но тъй като не можа да намери достатъчно снимки, се обърна към семействата на далечни роднини. Накрая в двата кръга, които бяха останали празни, добави двама от любимите си братовчеди и проблемът бе решен. Тъй като рамките бяха съвсем малки, се наложи всяка снимка да бъде изрязана много внимателно, така че да остане само главата. И така години наред снимките на членовете на семейството висяха в бронзовите рамки досущ като плодовете с форма на човешка глава на митичното дърво вак-вак, които преди да бъдат откъснати, неистово крещят.

Аз не съм от вашата кръв. Това, че съм роден сред вас, е само случайност. Аз съм едно от децата, родени, за да потиснете страха си от смъртта, който таите в себе си. Едно от децата, което изоставихте, и когато разбрахте, че не можете да избягате от смъртта, създадохте друго. Пръскам по земята своите семена. Не искам да оплодя никого, тъй като онези, чийто живот започва случайно, имат само една възможност да направят така, че да не завърши случайно. Не вас обожавам, а самоубийството…

Заради интереса, който Сидар проявяваше към смъртта, си навлече още упреци от съгражданите си. Хората, които разпитваше, не му отговаряха, а започваха тихичко под нос да четат Фатиха 36 36 Първата молитва от Корана. — Бел.пр. . Сидар не четеше Фатиха, а и без друго не знаеше как. Не знаеше почти нищо за исляма, а и нямаше намерение да научи. Смяташе, че религията няма право да забранява самоубийствата. И все пак не беше толкова невеж по отношение на исляма. Понякога забелязваше, че знае някои неща, които не подозираше, че знае. Защото паметта е като колоездач, който със страшна скорост се спуска по склона срещу вятъра: познанието, което носи вятърът, се закачва за него, нахлува през устата му, преплита се в косата му, залепва по кожата му. Сидар знаеше опорите на исляма, части от молитви, откъси от живота на пророците. Казват, че всеки език, научен в детска възраст, не се забравя. Сидар не беше сигурен в това. Но смяташе, че религията, опозната в детска възраст, никога не се забравя.