Елиф Шафак - Дворецът на бълхите

За фанатичките, които са много по-малко от традиционалистките, пък и са по-немарливи, всяко почистване е единствено и неповторимо. Няма значение дали са чистили преди петнайсет дни, преди седмица, дори и преди ден. Тъй като в съзнанието им няма висящ мост, който да свързва два отделни дни за чистене, почистването в миналото си е останало в миналото. Затова чистят дома си сякаш никога преди не са го правили. Заемат се с работата така, все едно я вършат за първи и последен път и сякаш трябва да приведат в ред някоя необитаема бърлога, в която витаят само духове.

Трудно им е да определят кога и откъде да започнат чистенето, защото във всеки момент едно или друго нещо може да ги подтикне към действие. Например семка от пъпеш, полепнала по ключа на лампата, следи от дим по пердето, варовик по мивката, мазни петна по покривката, забравена течност в чашата, която е хванала мухъл, засъхнала по пода кал… Всяка подробност в подредбата и реда може да накара фанатичките просто така, докато си стоят, да започнат основно почистване. Понеже дейностите, свързани с чистенето, всеки път са различни, те не знаят откъде да започнат и как да продължат. Възможно е в началото изобщо да не мислят за чистене, но докато плакнат някоя чаша, внезапно се оказва, че са измили цялата кухня, докато лъскат мивката — цялата баня, докато бършат ключа за осветлението — целия дом. И въпреки че не са особено старателни, чистенето е безкрайно. За нищо на света не оставят работата си за утре. За традиционалистките, почистването на дома е едно от многото други дейности, а за фанатичките — единствено.

Фанатичките чистят заради хаоса, който цари в домовете им, и дори през ум не им минава да спазват някакъв ред.

Хигиен Тижен беше от фанатичките. Може би по принцип си беше такава, но през последните три години толкова се бе вманиачила, че ужасно тормозеше околните. По никое време, сама или с помощта на чистачката, обръщаше къщата с главата надолу, а понякога по цял ден чегърташе мръсотията по дръжката на тигана. Не можеше да понася петно или ръжда, прах или следа от дим, остатък или троха, мухъл или загоряло. Когато сметнеше, че някоя вещ не е достатъчно чиста, я хвърляше през прозореца в градината пред блока. Тъй като бе убедена, че всъщност мръсотията е нашествие на микроби, това, от което искаше да се отърве в моменти на безразсъдство, не бяха вещите, а микробите, които се разнасяха от тях. Колкото и незначителна да е мръсотията, тя мигновено произвежда микроби, които всяка минута се размножават от три до пет пъти.

И тя веднага ги изхвърляше. Не само обитателите на Двореца на бълхите, но и случайни минувачи бяха виждали как Хигиен Тижен хвърля вещи от прозореца. Първо метна една загоряла тенджера, понеже разбра, че няма да се справи с тъмните следи от загоряло, които и без това разваляха белотата на пилафа. После хвърли един стар килим, който бе тупала часове наред, защото я обзе тревога, че няма да може да почисти праха от ресните. Често се случваше да извади прането от пералнята, но понеже решаваше, че не е достатъчно добре изпрано, го пускаше още няколко пъти. А накрая, тъй като все още се съмняваше в неговата чистота, направо го изхвърляше. Подобно на страстта й към чистенето, това нейно действие бе напълно безсмислено. Изхвърляше някаква вещ на произвола на съдбата и напълно я забравяше, но след време дълбоко съжаляваше за нея и си я искаше обратно. Тъй като от близо девет месеца почти не бе излизала навън, задължението да вземе изхвърления предмет се падаше на дъщеря й, на мъжа й или на жените, които й помагаха.

Само един човек я разбираше напълно и успяваше да удържи на нейното темпо. Това бе Мерйем. Всъщност връзката между двете, макар на приливи и отливи, съществуваше отдавна. Понякога Хигиен Тижен се държеше лошо и проявяваше небивали капризи към работата на Мерйем, която пък бе много докачлива. Когато Мерйем напусна, Хигиен нае куп помощнички, ала всяка следваща я караше със сълзи на очи да търси предишната, така че след време тръгваше по петите на Мерйем. Искрено й се молеше, увеличаваше надницата й и отново успяваше да я спечели. Накрая се сдобряваха и Мерйем подписваше поредното споразумение. Хигиен Тижен обаче много се притесняваше от напредващата бременност на незаменимата си домашна помощница. Беше съвсем ясно, че не след дълго щеше да се наложи да спре да работи.

Ала Хигиен Тижен много повече се тревожеше от миризмата на боклук, която се носеше над Двореца на бълхите. Не можеше да понася тази смрад. Преди години не послуша родителите си и се ожени за своя любим. Затова бе лишена от наследство, което съвсем не беше за пренебрегване, и от благоденствието, с което бе свикнала. Наред с миризмата на боклука растеше и нищетата й. Сутрин, когато се събудеше и поемеше дъх, й се струваше, че ще повърне от погнуса. Втурваше се и започваше да отваря прозорците, а хората долу си мислеха, че пак ще завалят всевъзможни предмети. Но понеже не можеше да разбере дали, ако прозорците са отворени, миризмата вътре намалява, отново с трясък ги затваряше и правеше това най-малко десет пъти на ден.