Елиф Шафак: Дворецът на бълхите

Все пак отвориха гробовете. За да може тази неприятна история да бъде приключена набързо без свидетели, на залез-слънце на уреченото място с чантите с документи, фенерите и лопатите пристигнаха двама служители, трима пазачи и петима работници. Откакто гробището се бе опразнило, крадците вече не се отбиваха нощем. Отвориха гробовете на светците пред смаяния взор на скитниците, които от известно време постилаха килимчетата си от лицевата част на космати животинки на мястото на уличните кучета. От първия гроб не излезе абсолютно нищо. Нито ковчег, нито покров, нито кости или череп, нито одеждите на светеца. Имаше дървесни корени, камъчета и дъждовни червеи. А във втория гроб нямаше дори и това. И ето — грешката, която в този момент компетентните по въпроса лица допуснаха, беше следната: понеже решиха, че историята е приключена, вдигнаха каменните саркофази от двата гроба и събориха ниските огради. На следващия ден във водещия вестник на опозицията излезе статия със заглавие: „Костюмираните служители на правителството — убийци на светците“. Авторът не се бе подписал, но този път съдържанието бе съвсем смислено. В статията се казваше, че правителството, което при всяка възможност демонстрира, че няма капчица уважение към наследството на османската култура, сега си е поставило за цел да изравни гробовете на светците в Истанбул; че група политици се правят, че почитат традициите и обичаите, а тайно ги подценяват, като потъпкват религиозните норми, които извират от сърцето на хората, заради някакъв абстрактен западен модел; обясняваше, че с цел мюсюлманството да бъде изчистено от суеверия съвсем открито действат против религията, и призоваваше мюсюлманите да пазят своите светци.

Въпреки че статията не предизвика очакваното вълнение, все пак не остана без последствие. След като научиха какво се е случило с изпразнените гробове на двамата светци, хора и организации от различни слоеве на обществото решиха да потърсят сметка на отговорните за това деяние служители. Въпросът бе не само изключително деликатен, но и удивително податлив на експлоатация. Протестиращите започнаха с „с нехайството на модернизацията“ и завършиха с призиви самата модернизация да бъде подмината с безразличие. Като плосък камък по вода те скачаха от лозунг на лозунг, кой от кой по-високопарен. Гневяха се на „безпаметността на нацията“, хулеха „съвременните бихлюзовци“, роптаеха срещу „принудителното поевропейчване“ и „зловещата секуларизация“ и въобще прекосиха цяло едно езеро на враждебност и омраза, оплисквайки по пътя си досега отправените обвинения и направи доста укорително, но безпристрастно изказване. Третата част бе най-объркана. За да не смутят тези, които не знаеха историята с останките от каменните саркофази на светците, няколко работници в последния момент натовариха празен ковчег на една катафалка. След това всички наскачаха по автобусите и отидоха до някакъв празен парцел, потънал в ръждива кал, близо до моста Галата 3 3 Мостът Галата е една от най-важните връзки в Истанбул. Позволява придвижването на релсов и автомобилен транспорт. Той е подвижен и пригоден за преминаване на плавателни съдове под него. — Бел.пр. . Там, затъвайки в калта, отправиха молитви и пожелания, направиха изказвания, съпроводени с ръкопляскания, и накрая празният ковчег на странстващия мъдрец бе погребан. После работниците обградиха гроба с дървен парапет с дърворезба, висок метър и половина, и забиха в земята останките от каменния саркофаг, които изглеждаха много по-хубави отпреди.

Третият от „Трима приятели консултанти“ внимателно бе подготвил изказването, което щеше да направи, и дни по-рано го бе сложил в джоба си. Ала на въпросната сутрин най-накрая събра смелост да поиска ръката на братовчедка си, в която от години бе влюбен, и така се депресира след категоричния й отказ, че без да осъзнава какво прави и накъде отива, започна безцелно да обикаля по улиците. Времето напредна и така нито той, нито текстът на изказването му не присъстваха на церемонията.

Когато третият от „Трима приятели консултанти“ успя да пристигне на уреченото място с около час закъснение, там нямаше никого. От огромната навалица бяха останали само нахвърляни тук-там фасове и следи от подметки. Тъжно клекна до гроба. Бършейки избилата на челото му пот, извади текста и започна да го чете на себе си. Всъщност нямаше нужда от листа, защото знаеше наизуст всяка дума. Отначало гласът му трепереше, но постепенно успя да го овладее. Каза, че покойникът е един от най-видните светци, който е запечатал влечението си към земните блага в пръстена си с тюркоаз; че както вярата повелява, не е оставал повече от веднъж под един покрив; че не е посягал два пъти към една купа с храна; че е спял на тухла вместо възглавница; че е живял в лишения; че никога не се е женил, че не е имал деца; че не е оставил след себе имоти; че зиме и лете е обикалял по широкия свят и че земята е била неговият дом, а небето — покривът му. Накратко, тъй като се е прославил с това, че е прекарал живота си, без да пуска никъде корени, е наречен странстващ мъдрец. Ясно обясни, че трябва да се поставят под съмнение религиозните познания или намеренията на тези, които твърдят обратното. Когато приключи, погали думите „bakly heves“, които бяха издълбани на каменния саркофаг, и се унесе в мислите си. След известно време внезапно скочи и бързо пое по обратния път.