Елиф Шафак: Дворецът на бълхите

През тези дни в арменското гробище също имаше много посетители. Само че с тази разлика, че повечето от тях идваха на гробовете не за да ги пренесат, а за да се сбогуват с покойниците. Те бяха успели да вземат разрешение за процедурата по пренасянето, ала в кое от другите православни гробища в града, които с времето се бяха пренаселили, можеха да погребат мъртвите си? Някои по-влиятелни семейства и по-набожни хора успяха да преместят няколко гроба, но само толкова. Между гробовете, които оставаха сякаш незабелязани, имаше изоставени или такива, които нямаше кой да поддържа; на видни семейства, чиито потомци — възрастни, деца и внуци — се бяха разпилели по четирите краища на света; на такива, които все още живееха в Истанбул и през целия си живот сляпо уважаваха държавата и бяха останали здраво свързани с религията си и най-сетне на такива, които не признаваха нито държавата, нито Всевишния…

Всъщност ето как стоят нещата. Причината за злочестината на малцинството не е в липсата на качества в сравнение с мнозинството, а в еднаквостта на качествата. Един представител на малцинството може да работи като мравка и да се старае, дори да удари джакпота и да се сдобие с богатство. Но тъй като е член на една и съща общност и ще си остане такъв, някой ден може да бъде сложен на едни везни и подложен на еднакво отношение с тези, изкарали живота си в бездействие, или пък с други, които веднъж изкъпани от акушерката след раждането им, повече не са видели вода. Затова богатите от малцинството никога не са достатъчно богати, нито могъщите са достатъчно могъщи. В Турция, особено през 50-те, когато заможен мюсюлманин попаднел на беден, виждал „човек, който никак не прилича на него“, а когато богат представител на малцинството срещнел беден, виждал „човек, който не прилича на него, но все пак може да се намери някакво сходство“. Нищетата буди състрадание у богатия мюсюлманин, защото той е сигурен, че никога няма да изпадне в подобно положение, докато у богатия представител на малцинството поражда страх при мисълта, че един ден може да обеднее. Само че, страхувайки се от несправедливостта, човек в крайна сметка може да се обърка и да смеси причините и следствията. Именно затова, докато горната прослойка на мнозинството успява да прояви поне малко състрадание към бедните и към нищетата изобщо, то горната прослойка на малцинството с прикрито хладнокръвие става част от материалното и духовното потъпкване на собствената си общност.

Но тези различия са донякъде. Когато срокът от два месеца и половина изтече, съвсем малка част от гробовете в православните арменски гробища бяха успешно пренесени. Повечето гробове останаха на старото си място. От мюсюлманското гробище пък бяха пренесени много повече гробове, така че на предишното място останаха съвсем малко. Така покойниците в двете гробища, чиито имена, корени или истории дори на йота ни си приличаха, по един и същи начин приключиха съществуването си в Истанбул. Може да им се даде еднакъв статут: тези, които не могат да бъдат преместени. Най-лошото в случая беше не самото непреместване, а невъзможността за преместване; беше продължаващото търсене на подслон в пръста, която те прокужда.

Ала точно преди да дойдат булдозерите, съдбата се намеси. Надгробните плочи на част от гробовете, които не бяха преместени, бяха вандалски разбити, а костите зверски разграбени; някои от погребаните със семействата си се оказаха разделени — съпругът на една страна, съпругата на друга; поради прилика в имената или пък заради допуснати грешки, тъй като работниците не можеха да разчетат старинните надписи, немалко гробове бяха объркани; а една доста голяма част тихомълком бяха унищожени. Съдбата определи какво ще се случи с онези, които не можеха да бъдат преместени.

Щом работата по пренасянето приключи, цялата местност бе разровена сякаш бе нападната от къртици. Когато се наложи теренът да бъде изравнен, се появиха два еднакви каменни саркофага, оградени с тревистозелен парапет с остри като стрела върхове, високи близо 146 см. Саркофазите бяха изработени от бял мрамор с виненочервени жилки, украсени с вплетени един в друг кръгове, чиито растителни мотиви изобразяваха трите колела на съдбата. Над главите като на всички светци имаше огромни мраморни чалми. Двата гроба досущ си приличаха. Макар да се намираха в пределите на мюсюлманското гробище, единият бе на южния склон, а другият — на север, в края на оградата, граничеща с православното арменско гробище. Иначе бяха съвсем еднакви. Върху двете надгробни плочи откъм краката 1 1 Гробовете на светците имат надгробни плочи над главата и откъм краката. На плочата над главата се поставя мраморна чалма, която е знак, че гробът е на светец или на известен религиозен водач. Показва и неговия ранг. — Бел.пр. бе нарисувана ваза със зюмбюли и лалета. На надгробните плочи откъм главата и на двата гроба имаше напълно еднакви мраморни чалми. Под тях, на самия камък, бяха изработени еднакви релефни пояси, върху които на табелка красиво бяха изписани словата: Allah bes bakiy heves 2 2 От тур. — Аллах е всичко, от което имаме нужда. Останало са нашите желания. — Бел.пр. . По странен начин до всеки саркофаг бе забита по една ръждясала табелка, очевидно написана по същото време от същия човек, която гласеше: „Тук почива странстващият мъдрец, който воюваше в армията на Ебу Хафс-и, и прояви чутовен героизъм в името на победата на исляма. Но преди да успее да види превземането на Истанбул, предаде богу дух. Вечен мир на праха му.“