Елиф Шафак: Дворецът на бълхите

СЛУЖБА ЗА ОБЕЗПАРАЗИТЯВАНЕ „ДЪГА“

ПРЪСКАМЕ СРЕЩУ БУБОЛЕЧКИ И НАСЕКОМИ

Не бъдете жестоки към себе си!

Позвънете ни! Нека почистим вместо вас!

Предлагаме опитни и квалифицирани работници с електрически помпи срещу въшки, хлебарки, бълхи, дървеници, мравки, паяци, скорпиони, мухи, мишки и всички буболечки и насекоми.

Обезпаразитяваме в открити и закрити пространства. Ползваме ръчни или автоматизирани пулверизатори за ароматизирано и неароматизирано пръскане.

Тел. (212) 258 242 40

Когато отпечата визитките си, нае един студент да ги разпространи във всички блокове по улиците наоколо. Ала понеже студентът свърши работата пет за четири и се опита да го измами, той го изгони, без да му плати. Злочест Баштурчин бе доста недоверчив; затова извади от джоба си още една визитка, енергично я пъхна върху другата и се качи в микробуса. Ала още преди да успее да затвори вратата, някаква руса жена с найлонова престилка с тигров десен подаде глава през прозореца и смаяно го погледна:

— Само с това ли сте дошъл? Няма да свърши работа — каза, като свъси добре оформените си тънички вежди. — Нали щяха да изпратят два камиона? Дори и те трудно ще съберат толкова много боклук.

— Не съм дошъл за боклука — начумери се Злочест Баштурчин. — Тук съм заради буболечките… хлебарките имам предвид.

— Аха — сепна се жената. — Аз пък ще ви кажа, че каквото и да правите, бусът няма да е достатъчен.

Още преди Злочест Баштурчин да разбере за какво ставаше дума и какво точно чакаха хората отпред, два червени камиона се появиха от двете страни на улица „Журнал“, сякаш някой току-що ги бе призовал. И двата приближаваха с висока скорост и спряха пред Двореца на бълхите така, като че ли искаха да смачкат микробуса. Когато видяха, че след един от камионите пристига кола на частен телевизионен канал, хората пред блока се оживиха. В това време Злочест Баштурчин се опитваше да паркира. Тъй като от сутринта все попадаше на манифестации, нервите му бяха страшно обтегнати. Една вена на челото му започна да пулсира. Изведнъж вдигна ръце от волана и изпусна управлението на автомобила. И докато се опитваше да направи маневра назад, потъна в чувалите с боклук, струпани на купчини до оградата на градината, която разделяше блока от улицата. Целият боклук от чувалите се разпиля на тротоара.

От доста време обитателите на Двореца на бълхите се оплакваха по-скоро от нечистотиите в блока, отколкото от тези навън. Частната фирма, която се бе заела с почистването на торбите със смет в района, сякаш се бе изпарила и от началото на февруари докъм средата на април, когато трябваше да възложат работата на друга фирма, купищата боклук нарастваха неимоверно, а киселата миризма, която се разнасяше наоколо, бе станала непоносима. Всъщност, когато новата фирма започна да се занимава с тази работа, положението не се промени кой знае колко. Отпадъците, които минувачите и живеещите на тази улица хвърляха до оградата, която разделяше градината пред блока от улицата, вечер бяха прибирани, но въпреки това сутрин купчината отново нарастваше. Непрекъснато идваха бездомници, които събираха метални кутии, кашони, остатъци от храна и всякакви други предмети. Естествено, цяла армия котки, гарги и чайки също се навъртаха наоколо. Имаше и буболечки. Защото навсякъде, където има боклук, има и буболечки. Въшките също подскачаха на воля в сградата. И повярвайте, те са най-голямата напаст.

Разбира се, за да можете лично да проследите всичко това, трябва да прекарате известно време там. Ако пък нямате време, ще се наложи да чуете моята версия на историята. Аз обаче говоря от собствената си гледна точка. Не че искам да натрапвам виждането си за нещата, които се случват, категорично не. Даже, съединявайки хоризонталната линия на истината с вертикалната линия на лъжата, се опитвам, доколкото мога, да избягам от баналната реалност, в която се намирам. Защото се притеснявам. Ако някой ми каже, че утре или някой ден животът ми няма да бъде толкова неспокоен, сигурно ще се тревожа по-малко. Ала утрешният ден ще бъде точно като днешния и като следващите дни. И не само моят живот се повтаря упорито. Макар да изглежда различна, вертикалната линия е също безкрайна. Противно на това, което хората си мислят, така наречените повторения се изобразяват по-ясно не с окръжности, а с прави линии.

Има само един начин да избегнем еднообразието на линиите — да чертаем окръжности в окръжностите. Можем да приемем това като някакво разнообразие, като промяна в играта с капака на кофата за боклук. Когато го завъртим и се сблъскаме с поредица от думи, които не ни вършат работа, можем да се изхитрим. Да не приемаме правилата и отново и отново да завъртаме капака. Да играем с подлозите, местоименията, с глаголите и случайностите и докато играем, да се опитаме да се забавляваме: „През пролетта на 2002 г. в Истанбул Той — Аз — Всички ние — Нито един от нас, причиниха смъртта на един човек.“