Елиф Шафак - Дворецът на бълхите

— Готова съм на гладен стомах да облизвам препълнен пепелник, но не и да се омъжа за турчин.

— Можеш да облизваш каквото си щеш — рече закачливо Надя Онисимовна. — Устата не се замърсява от това, което влиза в нея, а онова, което излиза от нея, замърсява човека.

Леля й бавно разбъркваше зеленчуковата супа:

— Стига си ръсила из кухнята ми Христови учения все едно са афоризмите на злощастния професор — каза леля й, докато духаше супата в дървената лъжица, преди да я опита.

— Нищо не знаеш за тях — промърмори Надя Онисимовна и вдигна рамене. — Това са само предразсъдъци…

— Бъди сигурна, зная това, което трябва да знам — каза леля й. Взе щипка сол и я поръси над тенджерата. — Ако не си бе губила най-хубавите си години да гониш мухите след разни маниаци, сега щеше да знаеш колкото мен.

Издърпа една табуретка до печката и подрънквайки с гривни, продължи бавно да разбърква супата. Имаше разширени вени и краката така я боляха, че не можеше да стои права повече от десет минути.

— Сигурно поне знаеш, че турците не пият вино — рече с глуповато изражение. Трудно е да се каже кое я притесни повече — разговорът, който водеха, или супата, която още не бе почнала да къкри.

Надя Онисимовна се впусна да защитава бъдещия си съпруг, който в дискотеката смесваше уиски с бира, че и с водка. Но пропусна да спомене какъв бе крайният резултат.

— Уиски, водка. Пият ли вино, това ми кажи. Не пият! Нали ако пиеха, като превзеха Завегород, нямаше да отидат на чешмата на Мъдреца Леон и да я сринат. Три столетия наред от нея е текло вино. Но като превзели града, турците я изравнили със земята. Защо са потрошили хубавата чешма? Защото вместо вода е текло вино. С брадви разбили стената на чешмата. Идиоти! Решили, че зад тази стена има изба с бъчви, пълни с вино. И знаеш ли какво излязло оттам? Една чепка грозде. Чуй ме добре, Надя, една чепка грозде. И така никой не разбра как сто години от чешмата е текло вино само от една чепка грозде. А онези, като видели чудото, какво направили? Срутили стената, разбили чешмата, разкъсали дори чепката грозде. Не уважават виното, не уважават нито светите неща, нито мъдреците. — Размаха дървената лъжица към племенницата си. — Жените и без това не уважават!

Когато пристигна в Истанбул Надя Онисимовна нямаше никакви очаквания за средата, в която щеше да живее. Въпреки всичко, когато дойде в Двореца на бълхите, бе разочарована. Апартаментът не беше по-стар от онзи, в който бе живяла досега. Напротив, беше горе-долу като него. Всъщност проблемът бе точно в еднаквостта. Когато човек отиде на ново място и там завари бледо копие на предишния си живот, се чувства огорчен. При това наблизо нямаше плаж, нито пък очакваха на работа чужденка ентомолог. Истинският проблем обаче бе самият Метин Четин. Бе я излъгал, при това сериозно. Нямаше дори свястна работа. Изкарваше прехраната си като дубльор във филми, които излъчваха по телевизионните канали. Освен това от време на време по-заможните семейства го канеха на годежи, на обрязване на синовете им, на рождени дни, където разиграваше за децата куклената пиеса „Карагьоз“. Държеше куклите в кехлибареножълтата си чанта с лоша миризма. Напоследък обаче Дворецът на бълхите миришеше толкова нетърпимо, че ужасната смрад, която се носеше от кожата на чантата, бе нищо в сравнение с вонята на боклук из целия блок.

Много скоро Надя Онисимовна щеше да разбере колко много се заблуждаваше леля й. Метин Четин се наливаше с огромни количества евтино вино, за което вълшебните гроздови зрънца на Мъдреца Леон изобщо нямаше да стигнат. Когато беше пиян, ставаше проклет и проваляше работата си. Забравяше текста или героя, когото дублираше, а понякога персонажите в куклените представления псуваха и говореха на жаргон. Когато ходеше на сватби, изпиваше всичкия алкохол, до който успяваше да се добере. Затова до края на деня винаги предизвикваше някаква неприятност. Веднъж от устата на Хадживат 30 30 Един от героите в куклената пиеса „Карагьоз“. — Бел.пр. пред всички гости се посипаха ужасни подигравки по адрес на бъдещия зет и настана страхотна олелия. Оттогава свидетелите на резила му не се осмелиха да го повикат отново и той бе принуден да си търси работа другаде.

И все пак Надя Онисимовна не се върна в родината си. Остана в Двореца на бълхите. В началото мислеше, че докато си намери работа, временно ще бъде домакиня, ала така и не разбра колко бързо се примири с това положение. Един ден се зачете в поканата за сватба, която бе изпратена вкъщи. „За нас ще бъде удоволствие Метин Четин и ЖенамуНадя да ни удостоят с присъствието си в най-щастливия ни ден.“ Вгледа се в поканата с празен поглед. Не пишеше Надя Онисимовна, нито Надя Четин, а ЖенамуНадя. Стана й страшно обидно и все пак не направи нищо, за да промени живота си. Дните течаха еднакви все едно бяха размножени на ксерокс. Готвеше, чистеше, гледаше телевизия, разглеждаше стари снимки, правеше и нещо друго, което другите домакини не умееха — фенери от картофи, които светеха без ток. Така професор Кандински и проектът „Теория за видовете, минаващи през прага“ бяха останали в един друг живот.