Елиф Шафак - Дворецът на бълхите

Досега намираше извинение за лошото отношение на Метин Четин. Без да се замисля, търпеше ревността му, простащината му, дори плесниците му и смяташе, че всичко това е неосъзнато. Да, от време на време, значи честичко, по-точно непрекъснато, съпругът й се държеше зле с нея, но го правеше, защото не знаеше друг начин на поведение. Ако зависеше от него, нямаше да го прави! Причината да поддържаш един лош брак, не е вярата в самия брак, а чисто и просто инат. Когато любимият ни хока, при това винаги по един и същи начин, започваме да вярваме, че той просто не е в състояние да се държи по друг начин.

„Любовта е неврохимичен процес — казваше професор Кандински. — Често преданите хора са с птичи мозък. Ако видиш жена, която след години все още е до полуда влюбена в мъжа си, да знаеш, че паметта й е като на синигер.“

Според професор Кандински, за да може любовта да е безсмъртна, то задължително паметта трябва да е смъртна. Или по-точно, да бъде като деня и нощта, като пролетта и есента, като умиращите неврони в хипокампуса на синигерите, които после отново се възстановяват. Тези птици с елементарни мозъци и крехки телца са принудени да помнят хралупите, в които крият яйцата си; начина, по който оцеляват от студа през зимата; мястото, от което си намират храна, и каква ли не още важна информация. Но мозъкът им е твърде малък, за да побере многобройните късчета знания, и вместо с малко повече усилие да се опитат да ги съхранят, всяка есен почистват всичко в хралупата на паметта си и по този начин унищожават и тези, които вече са запомнили. И все пак успяват да оцелеят благодарение на новите знания, които съумяват да придобият. И както при птичките, така и в семейните двойки важи правилото, че за да можеш години наред да правиш едно и също, трябва да забравиш, че го правиш. По тази причина онези, които имат слаба памет и откъслечни спомени от миналото, по-лесно понасят травмите в настоящето, отколкото онези, които помнят хубавите дни от миналото и с копнеж се връщат към любовните мигове. Магическата формула на любовта бе да притежаваш пъргав ум и лесно да забравяш.

Ала докато ЖенамуНадя стоеше с двете купички ашуре в ръка, цялата информация, която се бе скътала в паметта й, постепенно изплува на повърхността. Спомни си! Докато гледаше как мъжът й кокетничи с друга жена, си спомни колко мило се държеше някога с нея и колко се бе променил характерът му. Най-лошото беше, че неговата любвеобилност не бе останала в миналото. Че в този момент се държеше мило с другите, че можеше да бъде съвсем различен човек. Със собствените си очи видя, че от него зависи да бъде различен. На нейно място професор Кандински сигурно щеше да се изсмее и да отмине тази история. Умението, унищожавайки старите неврони, да подновяват паметта си, е присъщо на синигерчетата, а не на женените жени.

ЖенамуНадя прекрачи прага и влезе в стаята. Няколко минути наблюдаваше нищо неподозиращите влюбени, които се кикотеха и си гледаха на кафе. Първо огледа двамата, след това впи поглед в жената. В същия момент се оказа в една доста неприятна ситуация, в която навремето неведнъж бе попадала. Ако внимателно се загледаш в човек, който не те забелязва, след малко ще усетиш как човекът става неспокоен и неочаквано се обръща към теб.

И ето, че тъкмо когато другата жена щеше да отмести поглед от чашата с кафе и да погледне към вратата, Метин Четин осъзна какво става и притеснен скочи от стола. Тъй като не можа да овладее бърчи размекнатото си от щастие тяло, направи няколко крачки напред и се закова в средата на стаята. Опитвайки се, сякаш беше перде, да застане между двете жени, съвсем се обърка и не можа да прецени накъде да гледа. Залута се в мисли и лицето му сякаш се раздели на две. С едната половина гледаше любовницата си, с която винаги се държеше мило, и с мъка се усмихваше, а с другата намръщено фиксираше жена си, с която от години бе свикнал да се държи грубо. Като разбра, че няма да издържи дълго така, грабна миризливата си чанта с цвят на кехлибар и жена си и ги изхвърли навън. Скандалът, който последва същата вечер, не бе по-неприятен от обичайните, просто беше по-продължителен. И преди това в някои моменти ЖенамуНадя се страхуваше, че мъжът й може да я убие. Ала сега за първи път усети, че може тя да го убие. Колкото и странно да беше, гази мисъл не й се стори толкова шокираща.

Страшното бе, че не знаеше нищо за онази жена. Всъщност, тъй като не познаваше почти никого от колегите на Метин Четин в студиото и не знаеше нито името, нито каквото и да било за жената, лобирането до тази ценна информация се оказа много по-трудно, отколкото очакваше. Странното в цялата работа бе, че колкото и упорито да се опитваше, тъй като не се сещаше как изглежда жената, не успяваше да я опише на никого. Все пак не се отказа и започна да крои всевъзможни кой от кой по-сложни планове. Всеки път измисляше нови и нови варианти и се обаждаше по телефона в студиото, като използваше различни имена. И след като нищо не постигна, започна всеки ден да се мотае около студиото, като губеше по четири-пет часа по улиците. Прекрасно знаеше, че ако мъжът й я види да се разхожда наоколо, ще й счупи краката, но дори тази твърде неприятна перспектива не можа да попречи на усилията й.