Елиф Шафак - Дворецът на бълхите

Протегнах крака и ги подпрях на перилата на балкона, запалих още една цигара. Кафявата буболечка остана под десния ми крак. А имаше възможност да избяга. Не го направи. Долу една кльощава и съсухрена жена изхвърли пликовете си с боклук пред оградата на градината. Някъде от долните етажи проехтя нечий гневен глас. Жената замря неподвижно няколко секунди, след което си тръгна, без да й пука. Не обичам това място. Така или иначе, трябва да се махна оттук. Може би оприличавам Двореца на бълхите на себе си. Живеех в ужасен дом, в който със свещ търсех приятния живот, на който бях свикнал. Трябва да се преместя, но нямам пари. Едва сега осъзнах, че по време на брака ми с Айшин си поделяхме задачите по абсурден начин. Тъй като жилището, в което живеехме, беше на родителите й, следователно нейно, аз покривах останалите разходи. Колко глупаво. Нямах скътана пара на страна. Когато внезапно се оказах пред неочаквани разходи и необходимостта да плащам наем, заплатата ми се стопи. Разбира се, ако исках, можех да заема пари от Етел, но не исках. Това би разрушило до основи балансираните отношения, които си бяхме изградили. Трябваше спешно да изкарам пари.

— Лорета, това не е твоя работа. Казвам ти, изобщо не е твоя работа.

— Не е така — сопна се жената с маргаритките и яростно присви очи. — Всичко, което е важно за него, е важно и за мен.

— Всичко, което е важно за него, е важно и за мен — повтори ЖенамуНадя, произнасяйки думите бавно, за да постави ударенията на същите места. Сапуненият сериал, който следеше, се казваше „Любовният олеандър“. Излъчваха го от два месеца всеки делничен следобед. В началото го даваха вечер преди новините, но когато стана ясно, че не събира достатъчно зрители, а и няма вероятност това да се случи, много бързо промениха часа на излъчване. Сега на негово място вървеше много по-лъскава сапунка, която събуди интерес още през първата седмица. Последва шумна пресконференция, която изпълнителите на главните роли организираха в Истанбул, след това раздадоха снимки с автограф на своите почитатели. Ала ЖенамуНадя не се интересуваше от това, нито пък от другите сапунени сериали, излъчвани по различните канали. Интересуваше я само „Любовният олеандър“. Всеки следобед по едно и също време сядаше на дивана и докато гледаше филма, вършеше някаква работа. Трябваше да смени дамаската, която приличаше на розово-лилава поляна, осеяна с тъмночервени цветя, но все отлагаше. Всеки ден правеше различни неща. Например слагаше в скута си тавичка с ориз или боб и го почистваше, изваждаше албумите и гледаше старите снимки, опитваше да решава кръстословици, макар че не знаеше добре турски, препрочиташе писмата, които й пишеше по-голямата сестра на баща й, или пък й отговаряше. Но ето, че понякога тавичката в ръцете й натежаваше, кръстословицата зацикляше, снимките я изнервяха, а писмата й се струваха блудкави. В такива моменти ЖенамуНадя изтичваше до кухнята, взимаше няколко картофа и докато гледаше, правеше фенери. Цялата къща бе пълна с такива фенери, но не можеше да се въздържи и правеше нови. В Двореца на бълхите много често спираха тока.

Докато гледаше „Любовният олеандър“, трябваше обезателно да прави нещо. Първо, сериалът бе толкова напрегнат, че не издържаше да го гледа, ако не се занимаваше с друго. Второ, по този начин тайното неудобство, че се превръща в банален зрител на пошъл сериал, изчезваше. Ала най-важното беше непременно да е ангажирана с друго, а не само с филма, за да докаже на себе си, че не обръща и капка внимание на Лорета, която изпълняваше главната роля.

Както останалите сапунени сериали, така и „Любовният олеандър“ се излъчваше през седмицата. В приложенията за телевизията, които излизаха във вестниците в края на седмицата, пишеха какво ще се случи в предстоящите епизоди на останалите сериали. Освен това доста често излизаха статии със снимки от реалния живот на героите и въпреки това досега не се появи нито ред за „Любовният олеандър“, нито пък за Лорета. Нещата не се изчерпваха с това. Никой между познатите на ЖенамуНадя не знаеше, че този сериал съществува, а камо ли да са негови почитатели. Сякаш всички се бяха наговорили да се правят, че не забелязват „Любовният олеандър“. ЖенамуНадя никак не беше доволна, че хората не приемат Лорета сериозно. Човек може да подценява нещо само ако му обърне достатъчно внимание. А в случая подценяването на Лорета нямаше особено значение. ЖенамуНадя таеше своите мисли дълбоко в себе си. Никой нямаше представа, че е обсебена от сериала. Дори мъжът й. И без друго той не трябваше да знае.