Елиф Шафак - Дворецът на бълхите

Например имаше един доста нервен сценарист, който бе най-малко десет години по-млад от Етел. Пишеше някакъв сценарий и тъй като беше убеден, че не може да работи с нито един режисьор в Турция, искаше на всяка цена да го изпрати в Европа, но не на когото и да е, а непременно на испански режисьор. Колкото до сценария, гой беше готов, но момчето по никакъв начин не можеше да реши как да завърши филма. Веднъж вечеряхме с него. Настанихме се в заведението, обърнахме доста ракии с лед, като си бодвахме топли мезета, после минахме на вечерята и накрая стигнахме до сладкишите и кафето. Айшин мърмореше, Етел се кискаше, а ние двамата, свели глава един към друг, до края на вечерта измислихме четири различни варианта за финал на филма му. И четирите ни се виждаха много завладяващи. Другите й гаджета бяха: един фотограф, който таеше в себе си ненавист към всички списания, за които пишеше — първо към шефовете, след това към служителите и дори към читателите; един сериозен рекламен агент, който съвсем безнаказано твърдеше, че всички, които имат телевизори в домовете си, са глупаци; един театрален актьор — аматьор, който смяташе, че нито една постановка в страната не е успешна, и обикаляше от врата на врата да търси спонсор, за да създаде свой театър; един сатирик с много арогантен език, известен с това, че зарязваше работите си наполовина и откъдето и да се докопаше до някое списание, слагаше началото на неговия провал, а когато се напиеше, не успяваше да си държи устата затворена и изсипваше на масата тайните, които знаеше за болестите на известните хора. Просто бе един откачен алкохолик, който обикаляше всички места в града, където се събираха сатириците… От време на време ми минаваше през ум, че Етел води тези хора само за да вбеси Айшин. Ако целта й бе такава, със сигурност успяваше да я постигне. И въпреки че Айшин никога не се бе замисляла да прекрати приятелството им именно по тази причина, гледаше с огромна неприязън на тайфата, която мъкнеше Етел. Знаеше, че аз също изпитвам тайно недоволство от това, което прави. Ала не знаеше, че дори една жена да ме дразнеше, не ми пречеше да си лягам с нея.

Всъщност Етел бе сериозна заплаха за тези хора. Помагаше им, заливаше ги с пари, подклаждайки през цялото време искрата: „Едва ли при други условия щях да бъда мъжът, който съм“, готова да подпали дървената къщичка на нрава им. Тези мъже, които по една или друга причина не бяха успели да постигнат това, което искаха, и бяха приели както себе си, така и късмета си, при сблъсъка си с Етел започваха да се замогват и самочувствието им изведнъж скачаше нагоре. След което първата им работа бе да изоставят предишните си проекти и да хукнат след нови, много по-възвишени. И тогава, точно както постъпваше преди години с гостите си, съвсем неочаквано Етел ги прогонваше.

Понеже не обичаше себе си, не обичаше и мъжете, които превръщаше в свои любовници. Между тях обаче имаше един, на когото отреди специално място.

Беше флейтист. Свиреше в най-прочутия дервишки 25 25 Дервишите са суфити аскети, отказали се от всички земни блага и не притежават нищо. Отдават се на живот, изпълнен с молитви, медитация над Корана, пост, търсене на скрити или дълбоки повели и следване на примера на Мохамед. — Бел.пр. храм. В дните, когато последователите на суфизма спореха дали е допустимо мъжете и жените, изпълняващи танца сема 26 26 Специфичен танц, изпълняван от дервишите. Танцуващите изпадат в транс. При този ритуален танц се осъществява връзка между танцуващите и Бог. — Бел.пр. , да танцуват заедно, той изрази мнението си по въпроса, след което се оттегли в черупката си. От този момент нататък изкарваше част от денонощието, намирайки утеха в сънищата, а през останалата част се мъчеше да се отърве от въздействието им. Не знам в коя част на денонощието и как Етел се бе запознала с него. Знаех само, че отново бе потопила ръка във водата, откъдето бе извадила мида, и открехвайки инатливата черупка, с изненада бе видяла една срамежлива перла. Известно време прави за него това, което правеше и за останалите — обгради го с внимание и със задушаваща любов, подпомогна го материално. Ала за разлика от останалите в характера на този мевлеви 27 27 Член на дервишки орден, основан от Мевляна Джелаледин. — Бел.пр. със замечтан поглед и голям нос, който обичаше да си поспива, абсолютно нищо не се промени. Най-дългата единица в измерението за време, което човекът имаше, беше един ден. Когато Етел започваше да крои планове — да речем, след седмица да отидат на пътешествие или евентуално да се оженят напролет, единственият отговор, който получаваше от любимия си, бе: „Нека дойде този ден и ще видим“. Човек не отива при дните, а дните идват при него и когато дойдат, обезателно носят със себе си разни неща. За този мъж нямаше утре, не си правеше сметки, не беше алчен, бе единственият антисектант, който бе наясно със сектите. Въобще не се съмнявам, че ако внезапно не беше изчезнал от полезрението ни, щеше да отнеме трона ми в харема на Етел.