Елиф Шафак - Дворецът на бълхите

Всъщност нито имаше дом, в който да се върне, нито пък пари, за да продължи напред по своя път. В онези дни свикна да получава внимание от мъже на годините на баща й, както и да не остава равнодушна към вниманието им, с което свикна. Тези мъже, които сякаш имаха всичко, осъзнаваха предимствата от липсите в живота си и още повече се привързваха към нея. Във всеки случай да бъдеш метреса, бе добро начало да се махнеш от монотонния и цялостен живот на добрите. Най-напред беше синя, а след това метреса. Понякога се люшкаше между двете. Когато търговецът на зехтин нае за нея апартамент №8 в Двореца на бълхите, вече не се двоумеше дали да бъде синя, или метреса и стана синя метреса. От този момент мъжът видимо се промени и обноските му загрубяха. Защото си беше такъв. Държеше се с нея според ситуацията.

На земята живее още един вид, който е също така многоброен и сложен като хората. Това са буболечките. Плъзват навсякъде и въпреки всичко оцеляват. Видовете са безкрайно много. Понякога разновидностите на една буболечка са повече от хиляда. Може да се каже, че днес видовете буболечки надхвърлят един милион. Въпреки цялата тази сложност, науката не ги изоставя и ги класифицира. Разпределя ги на класове, подкласове, инфракласове, на раздели и подраздели. Например една дървеница е в най-долния клас на видоизменящите се буболечки и в най-висшата група на полутвърдокрилите паразити. Огромното разочароване, което жените изживяват във връзките си с мъжете, се поражда от нежеланието им да приемат, че хората, също като буболечките, се разделят на видове и че мъжът, с който са обвързани, принадлежи към някой конкретен тип. Само с тази разлика, че буболечката не може да премине от един вид в друг. Потомците на Адам и Ева обаче са способни на това. Онова, което прави хората по-различни, е възможността да преминават от един вид в друг. В днешно време картината на видовете хора не е толкова объркана както при примитивните буболечки, но е по-трудно разбираема. И все пак преминаването от един вид в друг никак не е лесно. За да съхрани стабилността си и да продължи живота си, всеки вид без изключение не само подражава на хората, с които е свързан, но и укрепва позициите си. Търговецът на зехтин бе от отбора на мъжете ВОБ, (Вечно Оплакващи се от Брака си), които ВОЖ (Все още са Женени) и ИПБГ (Искат Промяна Без да Губят).

След като се настани тук, през първата нощ, която изкараха заедно, седяха на трапезата и си пийваха ракия. „Ти си моят подарък от Всевишния“, й бе казал той. Обичаше да си пийва. Пиеше само вечер. Не беше от мъжете, които се задоволяваха с малко мезе като половин бучка сирене или две резенчета пъпеш например. На всяка цена искаше богата, отрупана с вкусотии трапеза. При това мезето задължително трябваше да бъде приготвено вкъщи. Любимото му ястие бе пиле по черкезки. През онази нощ, докато обираше със залък пилето по черкезки, каза: „И религията ни го позволява. Ако си достатъчно честен, ще имаш право на сто жени.“ Синята Метреса се засмя. Мъжът се вкисна и тя стана от масата. За разлика от търговеца на зехтин знаеше съвсем точно стиха от Корана.

Избра от гардероба една яркозелена рокля и набързо се облече. Запъхтяна се върна в кухнята и започна да отваря пакетите, които донесе от супера. Първо извади хумоса и го сложи в една купа, после го аранжира с листенца джоджен. След това нареди и останалите предястия в дълбоки чинии — бобена салата, начукан патладжан, зрял боб със зехтин, дроб по албански… В една тавичка нареди банички със сирене във вид на пурички, които щеше да опече по-късно. Имаше и американска салата, която предишния ден Мадам Лелче й изпрати чрез сина на портиера. Стори й се странно. За пръв път попадаше на някого, който изпраща на съседите американска салата. Помисли си да я сложи за предястие, на търговеца на зехтин щеше да му хареса. Все едно я бе правила тя. След като за последен път огледа блюдата, смачка хартиените пакети и ги хвърли в плика за боклук, завърза го и го изнесе навън. Изведнъж се сети за коментарите, които тази сутрин чу във фризьорския салон. Не бе споделила това с никого, но няколко пъти и нейният боклук, който бе оставила пред вратата, изчезваше. Пет-десет секунди нерешително погледа плика с боклук и тъй като се притесни, го взе обратно. По-късно Мерйем щеше да го прибере.

Взе приготвените чинии и ги занесе на кръглата, покрита със синя покривка, маса в хола. Нареди сините салфетки, които бяха комплект с покривката, чиниите и чашите. Извади от хладилника шишето с ракия, в което преди това бе пуснала счукан сакъз, и го пресипа в кристалното шише със синьо-зелена дръжка. След това отсипа в една порцеланова купа донесения от търговеца зехтин, който имаше доста тежък аромат, и добави малко мащерка, червен пипер, босилек. Знаеше, че още е рано, но не се стърпя и запали свещта с форма на водна лилия, която плуваше в стъклена сфера, пълна до половината с вода. С доволна усмивка огледа най-напред масата, а след това атмосферата наоколо. Обичаше своя дом. Само да не бе тази ужасна миризма…