Елиф Шафак - Дворецът на бълхите

Айшин стоеше пред нея, размахвайки ръце, сякаш да се отърве от продавач, който упорито се опитва да й пробута нещо. Много добре познавах това движение. Имаше следното значение: „Благодаря, аз не приемам тези откачени приказки“. Така щеше да завършва всеки наш спор по време на брака ни, който продължи три години и половина.

Синята метреса се качи запъхтяна по стълбите и отвори вратата на апартамент №8. Беше закъсняла. Не стига, че при фризьора се забави повече, отколкото очакваше, ами след това, докато напазарува, загуби още време. Сложи продуктите върху кухненския плот. Храната можеше да почака, първо трябваше тя да се приготви. Притеснена, влезе в банята. Започна да мие зъбите си и през това време огледа добре оформените си червеникави къдрици. Докато беше във фризьорския салон, прическата й се стори хубава, но сега не я хареса чак толкова. Понякога предпочиташе къдравата, а друг път съвсем правата коса. Но тъй като беше от онези жени, които харесваха и двете прически у другите, и всеки момент бе готова да предпочете която и да е от тях, сега косата й се полюшваше на едри букли. Само че онзи фризьор в салона на партера, дето не спираше да говори, наруши това крехко равновесие, като изви и скъси буклите й повече, отколкото трябваше. Намокри ги с ръце и се опита да промени формата им. Установи, че колкото повече се опитва да ги поправи, толкова повече ги разваля и излезе от банята. Докато се събличаше в спалнята, хвърли бегъл поглед в огромното огледало. Наистина напоследък доста се бе закръглила в ханша, но си помисли, че все пак изглежда добре. Само тези белези да не биеха толкова на очи… Взе от етажерката една от малките тубички с фон дьо тен и намаза обилно и двата си крака. Крещящите червеникави белези за миг се оцветиха в дискретен бежов цвят.

Отвори шкафа и огледа бельото си. Не се замисли кой знае колко какво да избере, тъй като търговецът на зехтин не обръщаше внимание на бельото й. В началото обаче не беше така. Навремето искаше да е с най-интересното, най-порочното бельо, дори повечето пъти го избираше той и й го подаряваше. Всички неща, които й носеше, бяха винаги прозрачни, блестящи и наситено небесносини. Синята Метреса обичаше този цвят. И все пак, когато разопаковаше пакетите, й ставаше неловко от несъответствието между ефирността на цветовете и скритото зад тях безнравствено намерение. Жартиерите можеха да бъдат предизвикателни като червеното, сладострастни като черното или измамни като бялото, дори кокетни като лилавото или двулични като розовото… Но чак пък прозрачни, блестящи и наситено небесносини… Все едно да добавиш вода към млякото, дори още по-лошо, да сипеш ракия в него. Един мъж може да обича и мляко, и ракия, но не и да ги пие заедно. Няма нищо чудно в това агне да се престори на вълк, както и вълк да се превъплъти в агне — бе срещала такива мъже. Ала той беше от тези, които се опитваха да бъдат и агне, и вълк едновременно — чудовище, което се смяташе за безобидно.

Усещането, че има до себе си нещо средно между агне и вълк, я съкрушаваше дори повече от това да бъде с мъж, който, делейки жените на две категории — годни за брак и годни само за секс, я поставя някъде по средата. Такива мъже желаят страстно това, което хулят, и хулят, това, което страстно желаят. Веднъж видя на улицата млад мъж с изпито лице, който бе сложил върху картонена кутия три бакърени чаши с дъното нагоре и правеше фокуси. Само под една от чашите имаше мънисто. С невероятна ловкост той разместваше чашите и мънистото непрекъснато се местеше, като накрая се появяваше на най-неочакваното място. Най-напред мънистото беше в първата чаша: „Срамувай се от желанията си“! После светкавично се премести във втората чаша: „Срамувай се от жената, която желаеш“! И накрая се появи под третата чаша: „Желай жената, която ще те накара да се срамуваш“! Това означаваше, че рано или късно мъжете започват да подценяват жената, с която си лягат. За да излезе от този омагьосан кръг, търговецът на зехтин овкусяваше връзката им с хиляди подправки, за да потисне както похотта, така и тръпчивия вкус на срама. „Когато някой пробужда у нас нежелани копнежи, ние преставаме да го обичаме. Но ако продължаваме да го желаем, се опитваме да намерим нещо у него, заради което да го обичаме“, бе написала в дневника си Синята Метреса в деня, когато се запозна с търговеца на зехтин. Това беше все едно да ровим в най-отвратителните сметища на света и за да не докосваме боклуците, да си сложим прозрачни, блестящи и наситено небесносини ръкавици.