Елиф Шафак - Дворецът на бълхите

Колкото до мен, аз бях изключение. От началото до края бях единственият постоянен гост в дома храм, нещо като почетен член. Бях по-амбициозен, отколкото си струваше. В свидетелството си имах отлични оценки по няколко причини. Първо, бях висок (три звезди), с широки рамене (три звезди), няма да споменавам, че минавах за хубав във всички компании, винаги аз бях най-хубавият (четири звезди) и бях изключително сприхав (пет звезди). За разлика от останалите имах предпочитания. Ако става дума за харесване, да, харесваше ми да бъда тук, но можех да си тръгна, когато пожелаех, и изобщо да не се върна. Етел беше наясно с това. Ето защо бях толкова ценен. Бях семето на раздора в лоното на рая. Моето присъствие опиваше Етел, а гостите й се притесняваха. Останалите мъже смятаха, че се държа лошо с околните и ме възприемаха като заплаха. Не ми пукаше. Щеше да ми пука за този род срещи, ако бях в пубертета. Когато бях на единайсет години, стоях притеснен с парче сватбена торта в ръце. Бях по гащета и фланелка и приличах на чироз. Посред нощ вторият ми баща явно бе огладнял и внезапно се оказа под носа ми пред кухненската врата. Горкичкият, до този момент бе гледал на мен като на проблемното, но дълбоко в сърцето си жадно за любов и състрадание пораснало дете на жената, за която щеше се ожени. Честно казано, имаше голямо желание да ми бъде като баща. В неговите очи бях способното синче, което Всевишният му бе дарил на петдесетгодишна възраст. Всъщност, когато през онази първа брачна нощ изненадващо се срещнахме в коридора, наследените от баща ми черти на лицето, които ме издаваха, че излизам от детството, това, че бях полугол и страхотният апетит, с който препълвах чинията си (знак, че много бързо ще наедрея), говореха, че изобщо не приличам на синчето, което той си представяше. В разтревожените му зеници лумнаха огньове и постепенно угаснаха. Лошото в цялата работа, бе, че и майка усети това, и то много скоро. Сякаш на следващия ден, докато метеше, бе намерила останки от този поглед по пода. Никой от нас не смяташе това за добър знак, защото майка ми бе от жените, които винаги успяваха да обърнат в своя полза напрежението, което сновеше като совалка между мъжете в рода й. Превръщаше го в променливо и странно разбирателство. Беше от онези хора, чиято душа се развеселяваше и от името Бисмарк. Противопоставяше големия на малкия си син, малкия син на починалия си съпруг, починалия си съпруг на новия си мъж, новия си мъж на синовете си…

В крайна сметка бях свикнал с лошите неща, за които не се говореше. Никога не ми пукаше какво мислят другите. Бях фаворитът на Етел, любимият на Айшин. Обичах да ходя в дома храм, но само толкова. Имах други варианти и по-важни работи за вършене. Споменах и преди — имах хъс, при това голям. След дипломирането не направих една случайна крачка. Започнах докторантура в Англия, след това специализирах тук. Една специалност, която на мен не ми говореше нищо, не говореше нищо и на семейството ми — политическа философия. А при второто си явяване Айшин изкара изпита на асистент по социология. Подхождахме си. Етел креташе след нас. Когато най-накрая завърши, люто се зарече, че до края на живота си няма да прекрачи прага на университета и на купона в дома храм по случай завършването тържествено изгори дипломата си. И точно когато ние с Айшин си устроихме един добър живот, Етел срина своя със светкавична бързина. Първо, престана да живее като в клан. След това напусна къщата и се премести в приветлив и приятен апартамент на партера, който обаче в сравнение с дома храм бе много невзрачен. Вече не събираше тълпи в дома си, не прекарваше по-голямата част от времето си сред навалицата, търсейки внимание, и търпеливо понасяше капризите на гаджетата си. Всичките си пари, енергия и любов посвещаваше на тях и все пак не бе обичана както искаше. Дочухме, че хората в компанията не одобряват поведението й, но и без друго тя никак не ги одобряваше. И с ясното съзнание, че ще стигне до ушите им, под път и над път ги коментираше.

— Понеже сте изчели повече книги от мен и вече сте компетентни социолози, моля ви да разтълкувате една проста гатанка. Погледнете повечето страни в света — от най-демократичните до най-деспотичните. Почти във всички ще откриете много евреи — учени, писатели, художници. Независимо от условията там те намират начин да размиват мозъка си. С изключение на една страна. В Африка, Средния Изток, Америка, Европа, Русия… Само в Турция нещо не е наред с евреите, които по някаква причина не изпитват потребност да използват мозъка си.