Елиф Шафак - Дворецът на бълхите

Веднага да добавя, че този език със сигурност никой около мен не използва, аз също не го употребявам със студентите си и не би ми било приятно да го чуя от тях. Ала и аз като някой подрастващ пубертет, който без знанието на родителите си се скрива на някое скрито местенце и тайничко пуши, от време навреме скришом от нравствените ми норми и ценностната ми система се спотайвам в някой ъгъл и умирам да се репча на този език. В този смисъл съществуването на Етел е важно. Защото репченето е точно като правенето на любов или като заяждането и тогава е нужно да има някой до вас. Можете сам да изпушите цигарата, която ви кара да се чувствате виновен, но за да можете да разговаряте на остатъчен език, със сигурност ви трябва някой, който да ви прави компания.

От години, когато Етел и аз останем насаме, разговаряме за НТО, по-точно говорехме — до вчера. Когато бяхме заедно, се подигравахме на недостатъците на другите сякаш ние бяхме идеални. Не, че решавахме проблемите на правосъдието, просто умирахме да обсъждаме тоя, оня. Говорехме не на място ненужни неща и подценявахме всичко и всички. Както някой гамен се хвърля в бой и на посоки кастри ушите и носовете на враговете си, така и ние с острите си езици нападахме хората и подкастряме грешките и недостатъците им. Кой казва, че не може да се подиграваме със слабостите на другите? С харпун в ръце и маска на очите се вторачвахме в кусурите-провиненията-гафовете, изкарвахме на брега всяка слабост и внимателно я изучавахме, разнищвахме я парче по парче. Понякога и това не ни бе достатъчно и с настървение, присъщо на любителите на калмари, вдигахме във въздуха своя трофей и с часове го удряхме в някоя скала. В края на краищата никой не се бе спасил от нашия език, но някои получаваха по-голям дял от нашите обобщения, които се сипеха бързо и лесно. Селяните и лумпените, рекламните агенти и академичните люде, домакините и юристите — макар по различни причини — бяха на мишената. И без това мрежата ни бе доста голяма, за да побере всякакви хора. Вулгарно обиждахме тези, които живееха разумно, отнасяхме се безсърдечно с онези, на чието съсипване бяхме свидетели. Заяждахме се с тези, които обръщаха внимание на външния си вид, а онези, които се обличаха безвкусно, бяхме готови да удавим в капка вода; презирахме мъжествените „нямащи нищо“ герои и разнищвахме примадоните на „имащите“; стисвахме устни, когато станеше дума за онези, които се страхуват от смъртта, а тези, които не се страхуваха, ги правехме на дреб; не понасяхме лошо написана статия, разказ или роман, но оплювахме и онези, които бяха написани добре; не говорехме за тези, прекарали тежка операция или травма, след което са станали много религиозни, и лекомислено отхвърляхме онези, които през целия си живот оставаха вярващи или невярващи; не хвалехме порядъчните, но делата на нехранимайковците записвахме с големи букви на стената, пощраквайки с пръсти; сривахме със земята светските люде, които смятаха християнството за по-толерантно от исляма, а юдаизма за не толкова патриархален, безпощадно хулехме тези, които нямаха представа от различните течения в исляма, а най-безпощадно наранявахме онези, които без виза преминаваха през граничните врати на религиите, подчиняваха се на мистичните течения и се смятаха за привилегировани; да не говорим за онези, които в името на три-единното начало — съзряване-развитие-извисяване, търсеха алтернативни месии от Индия, Китай и Тибет, направо ги съсипвахме; нападахме тези, които се женят и създават семейства, а в същото време се подигравахме на онези, които бяха против женитбата; осмивахме тези, които смятаха, че хетеросексуалността им е отредена „веднъж завинаги“ и копнееха да гризнат от ябълката на греха, както и тези, които приемаха хомосексуалността си като личен избор; не харесвахме тези, които познавахме лично, а тези, които познавахме интимно, безразсъдно използвахме. Не изпитвахме нужда да обясняваме тези неща надълго и широко, задоволявахме се да говорим закодирано. С усърдието на архивар ги разпределяхме и им правехме досиета. Това си беше чиста несправедливост към всеки и към всичко. И без друго, ако разгърнете на буквата П в основния илюстриран речник на НТО, няма да попаднете нито на думата „право“, нито на думата „права“. Както няма да намерите „свещен“ или „святост“ на буквата С, или „възвишен“ и „възвишеност“ на В. Колкото до думата „несправедливост“, то срещу нея в речника би пишело следното: