Елиф Шафак - Дворецът на бълхите

Разбира се, истинската причина да спя на канапето бе фактът, че телевизорът е срещу мен. Напоследък сънят ми се наруши, започнах да се привързвам към телевизора и успявах да заспя само на фона на звука. И снощи, въпреки че се върнах толкова късно и бях ужасно пиян, сигурно първата ми работа е била да пусна телевизора. Сега на екрана пред мен стоеше някакво откачено и лигаво младо момиче с доста къса шарена блузка на папагали и други птици. На закръгления си корем, който бе изложила на показ, бе татуирала леко разпъпила кървавочервена роза с големината на юмрук, косата й бе рижа, направена на снопчета, като всяко едно бе завързано с яркозелена панделка. В този ранен час на деня говореше на хората и им се усмихваше щастливо. Говорителката, за която в никакъв случай не можеше да се каже, че е пълна, стоеше неподвижно. Докато говореше, правеше само някакви дискретни движения с ръце. Подобно на жените, които тичат да хванат автобуса в последната минута, гърдите й дръзко подскачаха нагоре-надолу. Не беше мой тип. Предпочитам такива, при които нещата контрастират. Харесвам едри жени с гърди колкото шепи или дребнички с големи гърди.

След десет дни Етел дойде да инспектира дома ми и когато видя, че всичко стои така, както го бе оставила, си направи изводи, които запази за себе си. През третата седмица отново нямаше никаква промяна. Все още не бе отворен нито един пакет, нито един рафт не бе подреден. Когато след месец и пет дни се отби, ми се искаше пак да замълчи, но на лицето й се изписа неприятна усмивка и тя промълви:

— Виж, сладур — рече и както винаги, когато смяташе, че ще каже нещо важно, изпука пръстите си с дълги лакирани нокти. — Не че искам да те наставлявам, но не се дръж с новия си дом като с бившата си жена, ако прецениш де. Казваш си: „Нали си е моят дом, няма къде да отиде!“ и го занемаряваш, но, не дай Боже, току-виж и него ти взели.

Не отговорих. Ненавиждах дългите й лакирани нокти.

Етел използваше езика си като жаба, уловила муха. Съвсем неочаквано просто изплющяваше в лицето на човек всичко, което й дойдеше на ум. След това, още преди жертвата й да се опомни, само за няколко секунди измисляше какво да каже, грабваше го с лакомия си розов език и хоп, мяташе го обратно в устата си и го глътваше цял. Откакто се разведох, въобще не ми пукаше за никого от приятелския кръг, затова не зная защо още я допускам до себе си, а пък и не искам да зная. Не полагам специални усилия, за да се видя с нея, но не направя и крачка, за да прекратя тези срещи. Работата не е в това, че не я обичам повече, а че никога не съм я обичал повече или по-малко от сега. Ако има нещо, което толкова време ни свързва, то тава не е любов, нито приятелство или доверие. Колкото си подхождаха две различни пеперуди с изпочупени крила, сложени една до друга под лупата на някой колекционер, толкова си подхождахме и ние с Етел. Като вид бяхме почти еднакви, но шарките и цветовете ни бяха напълно различни. Години наред, носейки се по течението, се събирахме, но дори да се поддържахме, никога не се допълвахме. Ако не я видя един месец, не ми домъчнява за нея и дори не усещам липсата й. Но когато се видим след месец, въобще не се притеснявам да изкараме известно време заедно, а и през ум не ми минава да си тръгна по-рано. Въпреки това, или точно по тази причина, се срещам толкова често с нея и споделям толкова много неща, колкото с никого друг. От години е така. Може би още дълго време тази неангажираща връзка ще продължи по този начин. А може би като ударен и посинял нокът един ден ще се разпадне от само себе си. Понякога се чудя, ако това се случи, кой пръв и кога ще забележи, че нокътят е паднал.

Докато ставах, се спънах в кабела на телефона. Слушалката се оказа под възглавницата ми. Сякаш през нощта на пияна глава съм имал желание да го удуша. Притесних се. Още преди да преценя всички доказателства, с които разполагах, подозирах, че не съм издържал и съм я потърсил.

Шофирането в пияно състояние е опасно. Всеки би потвърдил това. Само че използването на телефон от пиян човек, би могло да има много по-тежки последствия от шофирането. Тези, които шофират пияни, могат случайно и без никаква цел да ударят някакъв обект или внезапно появило се пред тях превозно средство. А пияните, които използват телефона, се удрят челно в хората, които обичат.

Това, че съм я потърсил на пияна глава, е доста смазващо. Ала още по-лошо е, когато се събудиш на следващия ден, да не си спомняш дали си го направил, или не. И докато се мъчиш да си спомниш, да се опитваш да убедиш себе си, че не си го сторил. Откакто се разведох, тази сцена се повтаряше през определени интервали от време. Досега обаче не се бях обаждал на новия телефонен номер на Айшин. Тя сигурно дори не знаеше, че съм се добрал до него. Разбира се, ако тази нощ не бяхме разговаряли. Трябваше да съм сигурен. Отново натиснах копчето за започване на разговор. Едно, две, три… при шестото позвъняване отговори. Самата тя! Сутрин рано гласът й винаги звучи така, все едно идва от онзи свят. Умира за сън. Когато се събуди рано, е много кисела, недружелюбна и докато не си изпие чистото без захар и сметана шварц кафе, не може да се разсъни. Второто й „Ало“ беше много по-бясно. Затворих.