Елиф Шафак - Дворецът на бълхите

Ала както казваше онази мръсница Етел в един от своите афоризми, когато мъжът е без панталон, а не е свалил чорапите, обувките и ризата, онази част, която остава на показ, прилича на полуизгризана захаросана ябълка и го прави страшно привлекателен… От тази гледна точка, тъй като вече шейсет и шест дни сутрин се събуждах сам, вероятно трябва да се смятам за късметлия.

И всичко стана заради този апартамент. Откакто се пренесох, минаха два месеца и пет дни. Установих, че времето е нещо, което може да бъде измерено с драм 22 22 Мерна единица в стара Турция, равна на 3.1 грама; сребърна монета в стара Турция. — Бел.пр. . Броя всеки изминал ден. Междувременно вече трябваше отдавна съм се подредил независимо дали съм създал някакъв ред в живота си, било то добър или лош. Но освен че не успях да се подредя, живея така, все едно че всеки момент ще стана и ще хукна на някъде. Кашоните са натрупани един върху друг между пълните с най-различни вещи неотворени пакети… един ефимерен, летлив като ароматизатор живот; един дом лего, съставен от парчета и парченца, които всеки момент могат да бъдат разглобени и прибрани в кутията… Когато е ерген, човек сякаш е сраснал с вещите в един дом; с личните си вещи, чието минало, история, собствена стойност и символика са му скъпи. След като се ожени, започва да живее в дом, който е сраснал с вещите, в дом, пълен с неуредици, където не е ясно кои вещи на кого принадлежат. Живее живот, изграден повече върху бъдещето, отколкото върху миналото, повече върху очакванията, отколкото върху спомените. А при развод в зависимост от това дали си онзи, който си отива, или който остава, се оказваш в дом без вещи или пък с вещи без дом.

Всичко е заради този дом и мръсницата Етел. В деня, в който се преместих тук, колкото и да се опитвах, не можах да я убедя да не ми се бърка и изобщо да не ми помага. Когато се настаних отпред в оранжевия камион на транспортната фирма, с която се бях разбрал да пренесе новите съвсем обикновени и евтини мебели, които купих в неугледния апартамент, в който щеше да протече следбрачната ера в живота ми, дрехите, разни други дребни мои вещи и книгите ми, които първоначално категорично отказах да взема от елегантно подреденото ни семейно жилище, защото бяха ненужни, госпожата се настани до мен. И сякаш присъствието й не бе достатъчно притесняващо, ами през цялото време, докато пътувахме, непрекъснато предлагаше страхотни пури на размекналия се шофьор, с който намери общ език. Непрекъснато му задаваше откачени въпроси, от което той съвсем се захласна, и започна някакъв безумен разговор на тема от кой в кой квартал в Истанбул е трудно да се пренесеш. Когато най-накрая стигнахме до Двореца на бълхите, тя се впусна с цялото си сърце да помага заедно с хамалите, които пътуваха в колата след нас, и тъй като беше с абсолютно излишна, къса като носна кърпичка пола, безсрамно предлагаше на показ огромния си грозен задник. Казваше коя кутия къде да бъде сложена, кой пакет с книги къде да стои, лично обясни къде да бъде наредена всяка една от книгите в обикновената и непретенциозна библиотека тип „направи си сам“, която ме принуди да купя от огромния супермаркет, в който в края на седмицата обикалят десетки семейства с деца. Хамалите, които от опит знаеха, че в такива случаи винаги и навсякъде последната дума е на жените, и въпреки че аз, истинският собственик на вещите, които пренасяха, стоях срещу тях, се правеха, че не забелязват как Етел просто си навира носа, където не й е работа. Въобще не ми обърнаха внимание, освен когато ми поискаха повече пари от предварително уговорената сума. Дори когато изпуснаха кашона с чаши и чинии и аз направих опит деликатно да потуля нещата, те приеха на шега ругатните, които отнесоха от Етел за предполагаемите загуби и в края на краищата се извиниха на нея. Цял ден гледах отстрани как би било най-удобно за мен, но накрая се примирих. Това, което успях да измъкна от предишния си дом, беше леглото 1.80 на 2 м с ортопедична система. По време на сглобяването му бях напълно изолиран. След пет-шест неуспешни опита да го вкарат в безформената задна стая, която Етел бе определила за спалня, стана ясно, че това няма да е лесно, и взеха, че се изпокараха. Етел искаше да вкарат леглото странично. Смяташе, че за тази цел могат да прежалят красиво изработената му горна част. Хамалите пък решиха, че трябва да го вкарат изправено, но тогава в стаята нямаше да остане никакво пространство за движение. През цялото време никой не се интересуваше от мнението ми, а и да ме бяха попитали, нямах никаква идея по въпроса. Когато в края на краищата поставиха леглото странично и не остана никакво свободно място, аз не възразих. И без друго леглото беше прекалено голямо за мен и откакто се пренесох, нито веднъж не съм спал на него. Мъка за ръста и наказание за кръста ми бе канапето, на което упорито спях. Веднъж Етел, докато беше на вълна месневи 23 23 Дълги мистико-дидактични поеми, въвеждащи читателя в проблемите на единството и любовта чрез алегории и притчи. — Бел.пр. , ми разказа, че Мевляна 24 24 Мевляна Джелаледин Руми — персийски поет и суфитски мистик. Още през XIII в. се обявява за моногамия и за равноправно участие на жените в обществения живот. — Бел.пр. е трябвало да се погрижи за тялото си и да постигне един вид съгласие с него. Макар и не по толкова мистичен начин може би през последните два месеца не съм проявил особена признателност към тялото си. Но ето, че като един безнадеждно влюбен, привързан към своя мъчител, или като презрян помощник, примирил се с хокането, и аз не мога да се разделя с тясното и ужасно неудобно канапе.