Елиф Шафак - Дворецът на бълхите

— Ех, сладък, допускаш огромна грешка. Ще съжаляваш. Знам, че оттук нататък в живота ми няма да се появи по-добър от теб. И твоят проблем е точно в това. Ти все още не знаеш, че няма да намериш по-добра от мен. К’во да правя? Ще чакам. Повърти се още малко, опипай още четири–пет дупета, сгромолясай се още десет-петнайсет пъти. Накрая ще дойдеш на моята — ми каза веднъж с убедителен тон. — После ще биеш глава в стената, че не си се оженил за Етел. Уф, издрасках дървото — ухили се тя, докато чегърташе по тоалетката с дългите си нокти, лакирани с тъмносин лак на звездички.

— Защо? Защото си най-богатата жена, която познавам ли?

Дори и да знаех точно от какво се състоеше богатството й, по всяка вероятност нямаше да го направя. Защото богатите никога няма да разберат, че във фантазиите на небогатите има праг, на който парите застиват. След прекрачването на този праг количеството пари е едно и също — много! Както в народните приказки бедните определят несметното богатство на някой търговец по хилядата му камили, така, ако питате мен, Етел имаше хиляда имота.

— Не, сладък! Не защото съм богата, а защото съм лоша. Разбира се, не съм по-лоша от теб, но лошотията не може да бъде малко или много, нали? Не е брашно, да го премериш в чашка. Ако искаш, ще ти го обясня по-лесно, просто ти и аз сме омесени от едно и също тесто. Горкичката Айшин не е като нас. И за нея не може да се каже, че е добра, но не е и лоша. Да кажем, че е капризна млада жена. Единствената дъщеря на семейство от каймака на обществото. Прекалено е принципна, понякога е много досадна, но е добронамерена. И знаеш ли коя е най-тъжната страна на цялата работа, че колкото повече я ругаеш, толкова повече тя ще се защитава. Ще мери акъл с теб, след това ще започне да размахва крила като птичка и да се брани, ще се задави в сълзи, ще си помисли, че си несправедлив. И колкото повече я натъжаваш, колкото повече я настъпваш, толкова повече тя няма да осъзнае, че проблемът не е в темата, по която спорите. Много добре знаеш, че Айшин е от онези, които, докато не видят дявола, няма да повярват в Бога.

Етел умираше за този свой лаф. Мисля, че го беше присвоила от някой от бляскавите си мъже. Може би принадлежеше на флейтиста. Но всъщност звучеше много добре от нейната уста. Тези, които се прекланят пред Бога, преди да видят дявола, които никога не се интересуват откъде духа разрушителният вятър в тяхната градина, който чупи клоните на отрупаните с плодове дървета и изтръгва цветята от лехите, и без да изкарат носа си навън дори веднъж, започват да вярват, че живеят на най-хубавото място в света. Това бяха хората, които не се интересуваха колко стаи има домът им и когато ден и нощ чуваха шумове наоколо, не намираха за нужно да отворят мухлясалата врата на мазето. Те смятаха, че винаги са прави заради истините, които знаеха… Етел имаше право. Айшин също бе като тях.

Неприятното бе, че по време на брака ни твърде често си спомнях тези думи. Ала не споделих това с Етел, за да не погъделичкам и без това твърде високото й самочувствие. Снощи, докато пиехме, сгафих, като й разказах отдавна насъбралото се в мен. Тя ме изслуша с удоволствие. След това стана и залитайки, отиде до тоалетната. Знаеше, че докато върви, ще зяпам огромния й задник. Най-грозният задник, който някога съм виждал. Няма как да го опипаш, просто е безформен. Ако го оставиш, ще се разтече като желе. Виждал съм доста по-дебели задници и много по-безформени, с целулит, с пъпки, целите в рани, с косми и въпреки всичко в тях имаше нещо, което ме възбуждаше. А в задника на Етел нямаше нищо такова.

Когато се върна, продължи да говори за проекта си за университета. Най-накрая изплю камъчето. Бяха предложили и на Айшин. И тя бе приела. Макар прекрасно да знаеше, че дори да имах огромна нужда от пари, нямаше да работя на едно място с Айшин. Етел впи поглед в мен и настоя:

— Хайде, сладък, поне веднъж в живота ме послушай! Ела в този университет! Философствай колкото искаш, няма кой да ти се бърка. Очакваме вашите мозъци.

Произнесена от устата на гадната Етел, думата „мозък“ ме подразни. Най-странното в цялата работа бе, че по време на брака ми с Айшин, редовно се срещах с Етел, а откакто се бях развел, не си бяхме легнали нито веднъж. Не си спомням дали снощи всеки се бе прибрал в дома си. Нямам спомен дори как съм стигнал до къщи. Може би в последния момент Етел се бе извъртяла и ми бе изиграла номер. Не мисля. Това съвсем не е в неин стил. В най-лошия случай, като е видяла колко съм пиян и че не ставам за нищо, ме е оставила у дома. Това вече е в стила й.