Елиф Шафак - Дворецът на бълхите

Точно бе навършил четиринайсет години. Веднъж, докато летеше с колелото по склона с бясната скорост, характерна за периода на половото съзряване, Зекерия счупи костта на носа си на парченца. Когато съобщиха това на Зерен Огненотемпераментова, тя изпита страхотно облекчение, което не можеше да сподели с никого. Но въпреки надеждите й, че този злополучен инцидент ще бъде ново начало не само за носа на сина й, но и за неговото цялостно развитие, всичко се обърна с главата надолу. По-късно стана ясно, че операцията бе направена набързо и че и без това грозничкият му нос се бе превърнал в непоправима гърбица. Колкото и да е странно, по същото време Зекерия кривна от правия път. В онези години при всяка възможност той излизаше от релсите, в които майка му го натикваше насила, хукваше с всички откачалки и непрекъснато се губеше по пътя, на който най-накрая, засрамен и ужасно притеснен, щеше да се върне по собствено желание. В годината, когато си счупи носа, започна да краде пари от родителите си. На петнайсет прекарваше времето си в мастурбиране, на шестнайсет сметна училището за арена, на която смазваше по-беззащитните от него, на седемнайсет пушеше по две кутии цигари на ден, на осемнайсет редовно се отклоняваше от правия път, а освен това започна да си навира носа, който с времето все повече лазеше по нервите на майка му, във всяка неприятност, която надушваше. След като втората операция на носа, която синът й претърпя, беше още по-несполучлива, тревогите на Зерен Огненотемпераментова стигнаха своята връхна точка, а бляскавите й планове за бъдещето на отрочето й бяха на път да се провалят.

На двайсет и две, придобил сила по време на възстановяването си, Зекерия Огненотемпераментов се забърка с мафията по автогарите, на двайсет и три се влюби в една банкова служителка — вдовица с две деца, на двайсет и четири бе задържан, тъй като прободе с нож рамото на банков охранител, изпратен от бившето му гадже, на двайсет и шест сформира организация, чиято цел бе да бъде спряно построяването на автогара в парка на стар конак, и размаза носа на председателя на Сдружението на дизайнерите в Кузгунджук, с което си отмъсти на живота. На двайсет и седем се скри от полезрението на близките си, на двайсет и осем по-възрастните от семейството откриха следите му и набързо го ожениха за дъщерята на сродник. Още същата година си направи дете. Но според думите на дребничката му съпруга, която много често идваше със сълзи на очи, след женитбата характерът му въобще не се бе променил. А може би вече не се влачеше денонощно по улиците както преди, но бе ужасно изнервен, същинско буре с барут. При един от нервни си пристъпи яко бе раздрусал неопитна млада жена, която на жълт светофар бе блъснала колата му. На следващия ден изяде страхотен бой от мъжа й за трети път видът на носа му бе променен.

През цялото време Зерен Огненотемпераментова чакаше с четири очи бебето, което снаха й щеше да роди. Защото смяташе, че ако бебетата, заченати по време на сътресения в отношенията на родителите, се появят на бял свят, когато проваленият брак още не с е въздигнал оттам, където се е сгромолясал, са нещо като торба цимент. Циментът щеше да замаже видимите пукнатини и щеше поддържа здрави опорите на семейното гнездо. Щеше да заздрави брака на родителите и да помогне да бъде преодоляна опасността от тотално срутване. С появата си на бял свят като всяка торбичка цимент бебето на Зекерия Огненотемпераментов също имаше мисия с две основни цели — първо, да предпази от поредно счупване носа на бащата и второ, да предотврати разпадането на семейството. Така и стана. Или поне известно време беше така. Година и половина мина без инциденти. После дойде ужасната новина. Докато разхождаше из къщата бебешката количка, синът й бе паднал по стълбите. За четвърти път Зерен Огненотемпераментова се подготви психически да преживее същата сцена. Ала този път не беше чак толкова притеснена, понеже, докато говореше по телефона, снаха й хълцаше и подсмърчаше и тя не разбра точно какво й обяснява. Отиде в болницата, чието име все пак успя да чуе. Бясна нахълта в стаята и смаяна погледна сина си, който стоеше срещу нея в отлично състояние. Да, в злополуката у дома по принцип имаше един счупен нос, но не беше носът на Зекерия. Всъщност той бе изпуснал количката в която спеше бебето, а счупеният нос бе този на мъничето. Години наред Зерен Огненотемпераментова приковаваше поглед точно в средата на лицето на сина си. При всяка среща възприемаше превръзката на носа му като знаме, което се вееше заради бунта срещу нейните правила. Сега, когато я видя и на носа на мъничкото й внуче, повярва, че някъде има много опасна обмяна на гени и че тази грешка никога няма бъде поправена. Бе изгубила напълно надеждата, която таеше към сина си и към неговата кръв.