Елиф Шафак - Дворецът на бълхите

— Прав си, разбира се, всичките ти клиенти ще се разотидат заради тази воня — каза светлокестенявата нервачка, докато наблюдаваше как лакират ноктите на ръцете й с лак №113, който отдавна бе и изсъхнал на ноктите на краката й. — Разбира се, тъй като вие по цял ден сте тук, вече не я усещате. Понякога още като вляза в блока, тази смрад направо ме удря в носа.

— През целия ден всички прозорци са отворени. Непрекъснато проветряваме и пак смърди. Казват, че нагоре по етажите миризмата ставала все по-силна. — Така ли е, Мадам Лелче — извика от другия край маникюристката и без да иска, размаза нокътя на клиентката.

— А онези булгури отсреща са решили, че взимаме техния боклук. Абе вие нормални ли сте? За какво ми е вашият отвратителен боклук? — намеси се в разговора Джемал и за да покаже притеснението си, хвърли поглед на маникюристката, която през пет минути задаваше въпроси на възрастната жена.

— Как така? Какво искаш да кажеш? — попита Синята Метреса, която доста смутено се опитваше да възприеме новата си визия пред огледалото досущ като повечето момичета с дълги коси, когато никой отреже дори само връхчетата им и още преди да излязат от Фризьорския салон, вече съжаляват.

— Вие не знаете, че сме скарани с ненормалниците от апартамент №4. А аз пък си мислех, че не е останал човек, който да не е разбрал — каза Джемал. — Един ден онези дойдоха и аз, както му е редът, ги поканих да влязат. Човек за какво ходи на фризьор? Реших, че са дошли да направят косите си. Обаче намеренията им били съвсем други. Най-отпред върви онази луда жена, а след нея двойно по-откаченият й мъж. До тях крачи по-голямата им дъщеря, която отдавна е за женене, до нея по-малката, на която също отдавна и е време да се задоми. Жената дойде и застана като истукан пред мен. Цялото семейство се бе подготвило за атака. В началото не разбрах нито дума от това, което ми говореха. Всъщност бяха завързали пликовете си с боклук и ги бяха сложили пред вратата си. Като погледнали след пет минутки, там нямало нищо. И като се развикаха: „Къде е ни е боклукът“? Казвам им, че сигурно го е взела Мерйем. Не, не било там, оказа се, че точно този ден портиерите са отишли на село. Казах им, че сигурно го е събрал боклукчията. Че кой боклукчия влиза в блоковете? Аз откъде да знам къде е вашият боклук? Като се заинатиха „Вие сте го взели. Върнете ни обратно боклука“! А на нас, виж какъв ни е късметът! Сякаш в огромния Истанбул няма друго място, те дойдохме и си направихме фризьорски салон в блока на такива кухавели.

Неусетно се унесе в разказа си и хлебарката се изгуби от поле зрението му. Когато се сети за нея и я потърси, вече нямаше как да я намери, защото не бе на предишното си място.

— Стига де, кой ще вземе боклук? Какво толкова ценно е имало в плика? — промърмори светлокестенявата нервачка, докато палеше следващата си цигара.

— Всъщност нещата не са такива, каквито си мислиш — каза Джемал, докато оглеждаше кошничката с фибички. — Човекът е параноик. А жена му е още по-зле от него. Кой знае какъв сценарий са написали в главите си. Вероятно си мислят, че пликовете им с боклук са взети от ЦРУ или пък откраднати от терористите. Беше на върха на езика ми, едва се въздържах да не им го кажа. Абе, кой си ти, та да ти откраднат боклука! Каква обида само! Да бъдеш едно жалки зрънце булгур, а в същото време да се смяташ за облагодетелствано зрънце боб.

Помощникът с акнето се захвана да събира оставените чашки от чай, омазани с най-различни цветове червило. Джемал заби поглед в хлебарката, която изскочи изпод чинийката, а през това време чиракът се втренчи в гърдите на Синята Метреса.

Синята Метреса най-после се бе отървала от найлоновата престилка, с която бе покрита, и тъй като в този момент преценяваше новата си прическа, не забеляза нито погледа на чирака, нито накъде се бе загледал Джемал. Всъщност искаше някой ден да събере смелост и да подстриже косата си много късо. Ала търговецът на зехтин нямаше да погледне с добро око на подобна промяна. Сто пъти й беше казал, че харесва жени с дълги коси. Кой знае какви щеше да ги наговори сега дори само за това, че е отрязала връхчетата си. Погледна часовника си. Беше закъсняла, при това доста. Имаше да върши още толкова много неща. Джемал стоеше до нея с четката за косми в ръка и с тревога в очите. Може би си бе помислил, че е недоволна от начина, по който я е подстригал. И тъй като искаше да му се хареса, реши да се сбогува подобаващо и нарушавайки правилата за съпровождане на клиентите от фризьорския салон, тя пламенно стисна ръката му.