Елиф Шафак - Дворецът на бълхите

Докато Джемал мърмореше, останалите се разхилиха, а Мадам Лелче замислено поклати глава:

— Джемал, навремето тук не е имало наследствени земи. Откакто съществува, този квартал винаги е бил гробище — каза тя.

Джемал, който не очакваше подобен отговор, с усилие преглътна думите, които напираха на върха на езика му. Започна притеснено да се оглежда, като че очакваше да получи отнякъде помощ, и точно в този момент погледът му се закова в нещо малко и черно, което енергично се придвижваше пред огледалото на другия край на дървения плот. Това бе хлебарка. Беше се покатерила върху кошничката фиби, размахваше антените си и вероятно слушаше разговорите им. Някак си до този момент не бе привлякла вниманието на никого. Но ако излезеше от кошницата и започнеше да се разхожда по плота, щеше да направи официално шествие пред всички клиенти. Джемал грабна голямата четка за почистване на косми и внимателно се приближи до нея. В същото време продължи да говори на висок глас дори още по-въодушевено, все едно нищо не е видял.

— Абе, жено — казвам й, — аз идвам ли да си изсипвам боклука върху твоя килим. Какво право имаш да оставяш отпадъците си до оградата на другите хора? Изчакай до вечерта и когато дойде боклукчийската кола, ще оставиш боклука пред собствената си врата, за да го вземат. Не, категорично не вдява. Просто защото е зрънце булгур.

— Какъв булгур? — попита Синята Метреса. Притеснена от погледите на помощника с акнето, тя се бе скрила за един вестник и сега подаваше глава иззад новините на трета страница.

— Не знаете ли теорията ми за булгура? Веднага ще ви я разкажа — каза Джемал, като междувременно не откъсваше поглед от хлебарката. — Всъщност е много елементарна. Господа, в Турция има ли планиране на раждаемостта? Няма. „Ах, Аллах ни го изпрати“, раждай деца и ги пускай на улицата. Хайде, да кажем, че ги пуснеш, добре, а как ще ги храниш? Един човек ще го храниш с месо, пет човека с месо и булгур, десет — само с булгур. Хубаво, а този булгур оказва ли някакво влияние на умственото развитие на човека. Не, нали! Пък после иди и говори на онази жена, просто ей така, колко то си искаш. „Абе сестро, не си изсипвай боклука в градината ми“ — крещя колкото глас имам. А тя стои и ме гледа тъпо. Говоря й, но тя как да ме разбере? Разсъдък, захранен с булгур.

Джелал се прокашля. Джемал схвана знака на брат си, но тъй като предпочиташе вниманието, което проявяваше Синята Метреса към него, пред тактичността на близнака си, продължи да се държи по същия начин.

— Още преди месец се скарах с онази жена. Беше една привечер, правехме булчинска прическа. Докато работехме по косата на булката, докарвахме и роднините. Щом приключехме с кока на едната, започвахме следващата. Заловихме се за работа рано сутринта, и карахме целия ден накрак и бяхме капнали от умора. По едно време гледам онази жена върви към нас с бодра крачка. Носи плик с боклук. Отворих прозореца, подадох глава и зачаках. Реших, че може би, като ме види, ще се засрами и ще се върне обратно. Обаче не! Тази, както ме гледаше право в зениците, дойде и си хвърли боклука. Само да можех да я разбера. Кой обяви оградата на нашата градина за сметище? Кой каза на тези хора да дойдат и да хвърлят боклука си пред дома на своите съседи? Помощниците едва ме удържаха. Ако я бях хванал, щях да я направя на нищо. Треперех от гняв, започнах да крещя и нервно да крача напред-назад. Човек, ако не друго, то поне малко би се засрамил, би се дръпнал малко встрани, не е ли така? Обаче къде ти! Онази стои и тъпо ме гледа в очите. Честна дума, дори не разбра защо съм се ядосал. Сигурно си е помислила, че съм избягал от лудницата. Реших, че дори и да не ме е разбрала, поне ще се страхува да дойде отново. Не щеш ли, на следващия ден, пак по същото време, дойде отново с пликовете боклук в ръка. На всичко отгоре ме гледаше, малоумно облещила жабешките си очи, за да види какво ще кажа. Без малко да я убия. Мили Боже, не бива да се бъркам в твоите работи, но за какво си създал такива хора! И сега, ето че не знам как да се справя с тези булгури? Заради тях целият блок не може да се отърве от миризмата на боклук. Както е тръгнало, хората ще престанат да идват тук. Ще останем без работа, без прехрана. Момче, ела да пръснеш тук!

Опиващият сладникав аромат на спрея, на който бе нарисувано тюркоазено море и безлюден плаж с палми, се разнесе из целия салон във вид на микроскопични пръски и се смеси с различните миризми. Джемал крадешком погледна към хлебарката с надеждата, че ще отрови от спрея. Ала тя, изглежда, съвсем не се интересуваше от ароматните частици, които се спускаха над нея. Бе успяла да се покатери върху купчината фиби и се готвеше да пропълзи в кутията с брилянтин.