Елиф Шафак - Дворецът на бълхите

Джелал хвърли бегъл поглед към вратата и продължи работата си. Нямаше никакво намерение да се занимава с друго, освен с изрусяването на възрастната си приятелка. А и на всичко отгоре новата клиентка, която и да бе тя, не изглеждаше като за него. Ала Джемал не бе така апатичен като своя близнак, нито пък неосведомен като него. Точно обратното, можеше да се каже, че и зиме и лете, от сутрин до вечер на воля бе разпространявал във фризьорския салон клюките, които се носеха за Синята Метреса. Например знаеше, че е на двайсет и две години. Беше чул също, че преди няколко седмици някакъв младеж на улицата бе казал нещо по неин адрес и когато тя се нахвърлила върху него, той обърнал нещата на шега, но тогава тя отворила плика с боклук, който носела, за да хвърли в контейнера, и изсипала съдържанието му върху главата на натрапника. Знаеше още, че когато домоуправителят Хаджи бе изчислявал сметката за вода, която идваше общо за всички и всяко семейство плащаше според броя на членовете му, бе написал за нея разписка не за един, а за двама души, тя бе вдигнала скандал. Знаеше, разбира се, че бе наела апартамент №8 самостоятелно и бе казала, че ще живее сама, и че въпреки това живееше като метреса на един търговец на зехтин на годните на баща й; че човекът най-малко четири дни седмично не излизаше от дома й и това, че винаги бе ужасно недружелюбен. Знаеше всички тези неща, а истината беше, че умираше да узнае повече.

Джемал подаде купичката за кичури на младия помощник с акне по лицето и с глуповата усмивка тръгна към вратата. Докато вървеше, набързо „щракна“ в цял ръст неочакваната клиентка. Ами в тялото й май нямаше нещо, заради което чак толкова да бъде харесано. Дори да не беше съвсем като круша, все пак беше крушовидно. Беше облечена с дълга, тънка, трептяща рокля с презрамки. Доста прилично облекло за една метреса. Но тъй като отдолу нямаше подплата, заради слънчевите лъчи, които се процеждаха през стъклената врата, краката й от горе до долу съвсем ясно се виждаха.

Създаваше усещането, че хем иска да скрие тялото си, хем да го покаже. А може би просто беше объркана. Лицето й… всъщност най-интересно бе лицето й. Лицето на някои хора е като магнит, покрит с кожа. Всички непознати черти на характера им, всички възходи и падения, същинската им същност е събрана там. Те мислят с лицето си, говорят с лицето си, движат се с лицето си, спорят, огладняват, радват се, обичат или се обичат с лицето си. Тялото, което носи лицето, е необходима, но неуместна основа. Всъщност те представляват едно ходещо лице. Затова никога не могат да скрият чувствата си. Това, което чувстват и начина, по който го чувстват, веднага се изписва на лицето им. И бледото лице на Синята Метреса, украсено с мъничка синя халка на носа, с цяло гърло крещеше, че страшно й се иска никой да не забележи колко много се притеснява в този момент. Джемал направи още една крачка и нарушавайки правилата за посрещане на клиенти във фризьорския салон, се ръкува с младата жена. Макар да нямаше затруднения при разговори с нежния пол, той винаги подценяваше жените и подобно на повечето прикрити хомосексуалисти, изпитваше специален интерес към онези от тях, към които другите жени се отнасяха с възхищение, но и с омраза.

Синята Метреса мина през отделните части на помещението, като се опитваше да се измъкне от стрелкащите любопитни и смущаващи погледи и с предпазливи, бързи крачки се насочи към въртящото се кресло, което й посочи Джемал. Когато зае мястото си до останалите жени пред широкото и високо огледало, погледите към нея зачестиха и ставаха все по-явни. Леко кривогледата блондинка, която посещаваше салона веднъж седмично, за да намажат корените й, и по никакъв начин не можеше да бъде убедена, че не е необходимо да го прави толкова често; светлокестенявата нервачка, която, докато чакаше действието на къдрина, палеше цигара след цигари и нервно поклащаше крака си, между чиито пръсти бяха поставени тампони от памук заради току-що направения й педикюр; позакръглената червенокоска, която заедно с косата боядисваше и веждите си, и над очите й постепенно, докато боята засъхваше, се бяха поя вили две дебели оранжеви черти и дребната възрастна женица, коя то седеше в края, бяха приковали поглед в Синята Метреса сякаш чакаха да бъдат представени.

Стараейки се, доколкото бе възможно, да не я докосва, помощникът с акнето завърза на врата на Синята Метреса найлонова мушама с леопардови шарки и петна от боя. След това бързо се отдалечи. Чиракът ужасно се притесняваше, тъй като заради акнето непрекъснато чуваше гадни шеги по свой адрес. Притесняваше се, защото лицето му, сякаш бе негов враг, се представяше на хората и зачервено от срам, съобщаваше всички грехове, които през нощта бе извършил с една ръка. Да работи в дамски фризьорски салон в този силно емоционален етап от живота си, за него бе цяло нещастие. Докато момчето непохватно вървеше назад, не забеляза котката, която тихичко се бе вмъкнала през отворения прозорец. Когато, без да иска, я настъпи, животното жално измяука и вниманието на всички жени в салона се насочи към него.