Елиф Шафак - Дворецът на бълхите

— Ето ги страхотните близнаци! Не е толкова важно какво точно ще работим, важното е повече да не се разделяме. Ако изплуваме, ще изплуваме заедно, ако потънем, ще потънем заедно!

А Джелал, който се чудеше къде да се дене от срам, още отсега имаше чувството, че е потънал. Обзет от тревога, остана загледан в съвършено непознатото, по-чуждо от всичко чуждо свое копие.

Джелал не беше от хората, които щяха да си затворят очите и да скочат в нещо напълно неизвестно, но тъй като се бе размекнал пред своя близнак, не можеше да се противопостави кой знае колко на ентусиазма му. И когато настъпи моментът да се разберат кой каква работа може да върши, и двамата се сепнаха от съвпадението, пред което съвсем неочаквано се озоваха — независимо един от друг, дори и когато не общуваха, по най-различни причини и пътища бяха предпочели една и съща професия. Джелал беше дамски фризьор. Джемал пък бе изкарал години наред във фризьорски салон, където работеше и мъжко, и дамско фризьорство. Благодарение на това откритие възторгът на Джемал нарасна двойно. „Близнаците фризьори“ гордо бе извикал той. След това, сякаш изричаше нещо съвсем различно, с още по-голямо вълнение бе изкрещял: „Фризьорите близнаци“! Вярваше, че Всевишният, който виждаше безкрайното задоволство, изписано на лицето му, веднага ще изпълни всички точки от неговата молба, която бе подготвил във вид на доста дълъг писък. Докато ленивият му брат пресмяташе плюсовете и минусите на отварянето на фризьорски салон, той с невиждан интерес вече бе запретнал ръкави и дори бе започнал да търси подходящо помещение. Когато на Джемал му хрумнеше някоя приемлива идея, той се въодушевяваше и искаше час по-скоро да бъде направено всичко необходимо по въпроса. Тъй като през онези дни той не знаеше и не искаше да знае какъв град е Истанбул, сам хукна да търси място за салона. Още преди да бе минала и седмица, бе наел необходимото помещение. При това бе предплатил в брой наема за една година. Беше в сграда с изглед към Босфора, незаконно построена на едно възвишение. Погледнато отпред, помещението бе на втория етаж, а отзад изглеждаше, че е на партера. Щом видя апартамента, Джелал разбра, че истинската причина брат му да го наеме, е красивата панорама и напразно упорито се противопоставяше, обяснявайки, че клиентките няма да обърнат внимание на изгледа. Така или иначе, се настаниха там и месеци наред гониха мухите. Междувременно заваляха проливни дъждове. Салонът бе наводнен четири пъти и веднъж бе нападнат от някакви твари, по следите на които се разбра, че са бездомни котки. Когато накрая на петия месец успяха окончателно да се отърват от омазаните с кал и косми вещи, решиха с парите, които бяха останали след прибързаното вложение на Джемал, да опитат още веднъж. Този път Джелал щеше да избере мястото. Той търси дълго и внимателно прецени всички варианти в зависимост от възможностите, които имаха. Накрая реши, че за тях ще е най-подходящо да наемат помещението, което даваха под наем в един доста оживен квартал, на търговска улица, пресечка на ужасно натоварен булевард. Беше апартамент на партера, непосредствено до градината пред доста неподдържан, някога представителен блок с пепеляв цвят.

— Не е ли странно? — каза Джемал в един от първите им работни дни. — Аз съм по-голям дърдорко, но отидох и намерих помещение в най-безлюдния квартал. А ти, дето постоянно мълчиш, намери най-шумното място. Значи сме противоположни не само един на друг, а и на самите себе си.

Само че този контраст не се забелязваше на снимките отпреди три години, когато заедно участваха в Деветнадесетия традиционен конкурс по фризьорство в Мармара. После по настояване на Джемал снимките бяха увеличени 50 на 60 см, поставени в рамки и закачени срещу входа. Този ден Джемал бе облякъл оранжева тениска с папагали, а Джелал бе с обикновена бежова риза. Ала в крайна сметка, тъй като и двамата направиха едни и същи прически, отпаднаха при класирането. Прическата, която обичаха най-много, бе хванат от врата кичур, увит около дебела, изплетена от медночервена коса плитка, прикачена в леко висящ кок над врата. В различни периоди от живота си независимо един от друг и двамата бяха правили този кок на най-различни манекенки и на снимките, направени по време на работа, приликата им бе смайваща. Клиентите умираха да ги гледат и да откриват една по една разликите. А и без това дамските фризьори непрекъснато повтарят себе си. Щом прекрачите прага на салона, забързаното време навън, загубва ритъм и очертания и се разтегля като мръсна дъвка на асфалта, която в летните горещини се залепва на подметките, и колкото повече я дърпате, толкова повече се разтяга, дърпате, а тя се разтяга… Хубавото на повторенията е, че са познати. Край тях човек се чувства уверен и в безопасност, сякаш е сред стари познайници. Дамските фризьори, на които късметът не би се усмихнал лесно в друга професия заради тяхната леност, дължат успеха си на колелото на повторенията, което постоянно се върти. Всичко, което клиентите правят тук, са го правили и преди, ще го повтарят до безкрай и занапред. Всички фризьорски каталози са еднакви, но всеки път се разглеждат отново. Женските списания, които се предават от ръка на ръка, никога не се четат до края, просто небрежно се преглеждат. Но няма никакъв проблем клиентките да ги разгръщат все на едно и също място. Докато седят пред огледалата, жените взаимно се оглеждат. Нищо, че от едно поглеждане до друго няма кой знае каква промяна във вида на оглеждания човек. Те пак се обръщат и хвърлят поглед отново и отново. Вестниците не се четат страница по страница, преглеждат се от началото до края и от края към началната страница. Чайовете винаги остават недопити, изстиват, пак се приготвят, пак се изпиват донякъде и пак изстиват. Непрестанните разговори прекъсват тук-там, прескачат от тема на тема, едни и същи приказки се повтарят отново и отново. По телевизията постоянно излъчват едни и същи клипове, които хората бегло поглеждат, правят се едни и същи коментари за едни и същи песни и едни и същи изпълнители… Нο, от друга страна, не е необходимо нещо да бъде напълно завършено. Нали в крайна сметка животът е низ от повторения. Той няма начало и край. Дори светът да има дъно, дори да дойде второто пришествие Израфил няма да засвири с тръбата… докато сте на фризьор. Нито земетресение ще разтърси Истанбул, докато сте във фризьорския салон. Не и докато сте там.