Елиф Шафак - Дворецът на бълхите

Според Павел Павлович Антипов обаче изолацията на жена му от света не се дължеше на болестта й, а на нейната невинност. По време на войните, които бе преживял, често се случваше да изпращат на фронта войници от различни националности, които дълбоко в себе си вярваха, че ако сред тях има поне един невинен човек, няма да им се случи нищо лошо и душите им ще бъдат възнаградени. Сега, за да успокои съвестта си, когато правеше баланса на един дълъг живот, самият той бе предприел това странно пътуване и се бе приютил при жена си с подобни очаквания.

Външните стени бяха с цвят на пепел, черчеветата на прозорците и парапетите на балконите бяха боядисани в два различни нюанса — по светъл и по-тъмен тон на сивото. Когато дискретните декори около двукрилата входна врата бяха напълно завършени, блокът засия с ослепителната си красота. Най-впечатляващата особеност на сградата, която по настояване на Павел Павлович Антимов бе построени в стил ар нуво 8 8 От фр. — Ново изкуство. — Бел.прев. , въпреки че отдавна не беше на мода, бе, че етажите бяха напълно различни. Апартаментите на партера, сякаш за да се компенсира липсата на балкони, имаха много по-големи прозорци от останалите. Колкото до балконите, и те бяха различни на всеки етаж. Терасите на втория етаж бяха силно изнесени напред в изящен полукръг, а тези на третия етаж бяха по-прибрани, така че човек спокойно можеше да си седи, без да го виждат отвън. Балконите на четвъртия етаж бяха като тези на втория, само че вместо метални парапети имаха бордюр, украсен с релефни цветя, а в двата им края бяха закачени мраморни саксии, в които можеха да се отглеждат растения. Разликите бяха толкова фрапиращи, че човек се чудеше дали все пак обитателите на тези апартаменти живеят на едно и също място.

Релефите на предната фасада, които балансираха украсата между прозорците на първия и втория етаж, силно привличаха вниманието. Тук в окръжност бе изобразен паун с малка глава и огромно тяло. Петте му пера, две отдясно, две отляво и едно точно на главата, стърчаха на различни страни. Едното сочеше към небето, а другите — към четирите посоки на света. В края на всяко перо бе нарисувано голямо око, красиво завършено с едва забележими щрихи, напомнящи мигли. В пълен контраст с това главата на пауна бе сведена надолу. Точно под краката му, в едва забележима овална рамка бяха изписани инициалите на съпрузите.

— Как ще го кръстиш? — попита жена си, когато с гордост й показа блока. Лек морски ветрец с аромат на жасмин повя и се понесе между тях. От устните на Павел Павлович Антипов се отрони обяснение, което тя не можеше да изрече:

— Агрипина, това е твоето бебе, чиито очи са с цвят на пепел. Винаги ще те обича, но няма да очаква повече, отколкото можеш да му дадеш. Ще принадлежи изцяло и само на теб, но няма да иска да му се посветиш. Никога няма да предявява претенции, няма да плаче, няма да се разболява и няма да умре. Въобще няма да порасне. Ако ти не го изоставиш, и то няма да те изостави. Ще бъде наречено както ти пожелаеш. Как ще го наречеш?

Агрипина Фьодоровна Антипова слушаше с вълнение шепота на морския ветрец. Помълча, помисли и със светнали очи отвърна:

— Бонбон!

Павел Павлович Антипов не можа да реагира и смаян се втренчи в жена си. После реши, че тя не е разбрала думите му и повтори въпроса. Този път обаче прецени, че е по-добре да предложи няколко варианта. Можеха да изберат име, което се срещаше в родината им, или пък някаква дума, която да напомня с нещо Истанбул през 20-та година. Или още по-добре — да изберат име, което да показва колко различно е второто им идване тук. Например Зафер 9 9 От тур. — Победа — Бел.прев. би било сполучливо попадение или пък Онур 10 10 От тур. — Достойнство — Бел.прев. , Бахтияр 11 11 От тур. — Щастлив, блажен, честит — Бел.прев. , Шахика 12 12 От тур. — Връх (на дърво, на планина) — Бел.прев. . Можеха да увенчаят успеха си със стотици знаменателни имена. Трябваше да го увековечат, защото зад всичко това стояха усилия, трудности, притеснения и пари. Агрипина Фьодоровна Антипова изслуша мъжа си с приветлива усмивка. Отговорът й обаче остана същият.

На 1 септември 1966 г., когато Павел Павлович Антипов и Агрипина Фьодоровна Антипова се нанесоха в апартамент №10 в Двореца на бълхите, небето бе покрито с огромни безформени облаци. Сякаш на Всевишния не му бяха останали бонбони, обвити с блестящ целофан, та целият свят се бе смръщил в сивота. Последвана от прислужницата си и вечно намусената си болногледачка, Агрипина огледа криво-ляво дома си и веднага се насочи към терасата. Отвори двойната врата и излезе на балкона. Целият град бе срещу нея. Беше променен, при това много. Гледаше Истанбул със злорадата наслада на жена, която е завиждала на друга заради красотата й, а след години я вижда бледа, състарена и повехнала. После задуха силен северен вятър, собственият й образ мина пред погледа й; замая се, очите й се премрежиха, но продължи да се усмихва. През това време Павел Павлович Антипов бе излязъл на балкона и с радост гледаше усмивката, която бе изписана на лицето на жена му. Колко щастлива изглеждаше! Значи си е струвало след толкова време да се върне в този град. Мъжете като Павел Павлович Антипов, които очакват сложните житейски ситуации да потвърдят собствената им правота, като доказателство за успехите си обичат да виждат подсигурена и щастлива жената до себе си. В онази истанбулска вечер, когато лекият морски вятър с аромат на жасмин, който духаше от няколко дни, постепенно се усили и отстъпи на студения северняк, Павел Павлович Антипов се почувства горд и от себе си.