Елиф Шафак - Дворецът на бълхите

В същото време погледът му се стрелваше към косата на жената, за да прецени степента на отговорността, която го очаква. А когато нямаше място за притеснение, ролята на посрещач се падаше на Джемал. Той също прекъсваше разговора, който водеше в момента, и с учтивост, чиято доза все не можеше да улучи, се покланяше и посрещаше посетителя. Ако клиентката бе вече позната, не пропускаше да я клъвне с упрек, че от последното й посещение е минало доста време. Според Джемал всяка жена всеки ден трябваше да изкарва поне един час във фризьорския салон.

Всъщност, ако погледнем редовните посетители на салона, имаше само един клиент, чиято коса от самото начало бе правена само от Джелал. Един човек, който поне колкото него се успокои от безценната нечувана дотогава тишина, която завладя фризьорския салон — Мадам Лелче. Беше дребничка жена, която живееше съвсем сама на последния етаж в Двореца на бълхите в апартамент №10. Без да пропуска, на всеки петнайсет дни отиваше да отрежат връхчетата на изтънялата й рядка коса, гладко да я срешат и веднъж месечно да я боядисат в цвят платине. Тя бе станала постоянна тема за коментари на редовните посетители и балсам за езиците им. Жената бе доста възрастна за платинено русо или пък платинено русото бе в повечко за годините й. Беше на седемдесет и осем. Възраст, неподходяща за блондинка. Това както и да е, но поне да не беше толкова сериозна, толкова важна. Беше пример за достолепие. Ако беше духовита или поне малко се шегуваше, ако в очите й проблясваха искрици от бохемския живот, който бе водила, без да се срамува, без да й пука от нищо и от никого и ако бе просто една щастлива старица, цветът на косата щеше да й отива. Всъщност твърде далече от разпуснатия живот, беше една от онези жени, които спазват всички норми, бе стриктна, подредена и достолепна като златно кюлче, а на всичко отгоре — платинено руса. Е, това вече се струваше прекалено на редовните клиентки на фризьорския салон.

Беше прекалено, защото в закодирания свят на цветовете и боите правилата са строги. Всички знаят това. Изрусените коси нямат нищо общо с уважението. Правилото може да бъде нарушено само при едно условие — ако наистина русото е по рождение. Това е истински проблем за жените, които са руси по природа. Червенокосите, чернокосите, светлокестенявите, албиноските могат да боядисват косите си толкова често, колко искат, както и във всички тонове, които поискат. Те обаче не се сблъскват по сто пъти на ден с въпроса дали това е истинският цвят на косата им. Желанието на жените да бъдат блондинки задължително е съпроводено с лъжа и склонност към нечестност. Всъщност измамата им много скоро излиза наяве. Докато те се опитват да убедят човека срещу себе си, корените на косата им тайничко се подават. Русият цвят на косата превръща възторжените му почитателки в измамници и ги прави дълбоко асоциални.

Обаче ето, нито цветът на косата, нито това, че на тези години се гримираше, накърняваше уважението, което Мадам Лелче събуждаше у хората. С прекалената си сериозност и величественото си мълчание още през първия ден тя показа, че ще бъде клиентка на Джелал и че това никога няма да се промени. Ако се съдеше по блясък в очите им, двамата се разбираха много добре. Но тъй като твърд рядко си разменяха по някоя дума, беше трудно да се проумее как така се сближиха. И без това, ако зависеше от тях, думите трябваш да се раздават на хората с месечни купони. Всеки трябваше да знае, че думите, които се отронват от устата му, са ограничени като водата, която пие, и земята, която обработва, и че докато говори, изразходва ограничения си дял.

Колко жалко обаче, че днес следобед обожаваната и от двамата тишина, продължи не повече от четири минути. Внезапно някой бясно бутна вратата и тя се разтресе със звън. Наред с монотонния глас на продавача на дини, който звучеше така, сякаш издаваше заповеди, в салона нахлу млада жена. Трите дами, седнали на въртящите се столове пред огромното огледало на стената, бяха клиентки на Джемал. На вратовете им бяха завързани найлонови мушами с леопардов десен и като цяло те съвсем не бяха за гледане. Обърнаха се заедно с ролките, щъркелите, бонетата и алуминиевото фолио на главите им и хубавичко огледаха новата, която щеше да се присъедини към редиците им. Щом разбраха коя е, с много по-голямо любопитство я огледаха от главата до петите. Това бе един много важен миг, защото до този момент Синята Метреса не бе прекрачвала прага на фризьорския салон.