Елиф Шафак - Дворецът на бълхите

Когато в тъмното се затвори в себе си и ме остави сам, реших, че въобще не я познавам. Колко непростимо наивно е да смятаме, че открехвайки вагината на жената, с която правим любов, можем да видим всяка точка в тялото й, и че като проникваме в тях, стигаме до съкровените им дълбини.

Службата по чистота в Истанбул и първите боклукчийски коли започнаха да работят през 1868 г. Преди това за тази дейност отговаряше гилдията на търговците от Организацията по преглеждане на боклука 50 50 Търговци, които събират боклука, но не получават възнаграждение за това, а печелят от нещата, които намират сред отпадъците. — Бел.пр. , която работеше под контрола на управителя на сметището. По онова време така наречените търсачи, които преглеждаха сметта, също като работещите в чистотата днес, бяха натоварени със задачата, макар отчасти, да отърват Истанбул от всичко, което хората изхвърляха. Но за разлика от предшествениците си търговците събираха отпадъците и преди да ги изхвърлят, отделяха нещата, които не са за изхвърляне. После ги отнасяха в големи платнени торби на брега на морето. Изсипваха ги, подреждаха ги, измиваха ги и щателно да ги оглеждаха. Намираха медни табелки, метални пръчки, неизвити пирони, незахабени платове, непотъмняло сребро, нехаресани подаръци, понякога, когато имаха по-голям късмет, се случваше да намерят изгубени бижута. Често ходеха и на опожарени места. Когато някоя къща в Истанбул, града на пожарите, изгореше до основи, след време търговците прибираха и строителните остатъци. Постъпваха по същия начин — взимаха това, което излизаше от пепелта. Търсачите разпределяха отпадъците. А боклукчиите ги изхвърляха. Тъй като градът се модернизираше, бе въведен нов ред. Преди боклука се изхвърляше край морето, а сега се трупаше на определени за това места.

Колкото до Мадам Лелче, тя бе от търсачите. Търсеше в боклуците неща, които не трябваше да се изхвърлят. И всеки път намираше.

Въпреки че спах доста неспокойно, се събудих рано. Докато отмествах косите, които бяха полепнали на челото на Синята Метреса, тя леко се размърда. Оставих я да поспи. Запалих цигара и отидох в кухнята. Както винаги, хладилникът й бе претъпкан с храна и все с неща, които търговецът на зехтин обичаше. Реших да направя закуска. В добрите времена с Айшин си бяхме създали много хубав навик. В края на седмицата ставахме късно и си правехме дълги и обилни закуски. Вероятно сега привиква онзи стар борсук на своето темпо. Ако мъжът е наистина такъв, какъвто го описа Етел, трябва непременно да се срещна с него. Не защото очаквам да се случи нещо. Но все пак искам да ме види. Ще подпаля фитилчето на комплекса му за малоценност, който се крие дълбоко в душата му. Мога дори да пусна мъничко като въшка съмнение в съзнанието му. Нека да живее с мисълта, че жената, за която се жени, може някой ден отново да се върне при бившия си мъж.

Забелязах, че Синята Метреса се е събудила от тракането на чиниите. Загърната в пъстрия си шал, стоеше до вратата на кухнята — все още бе бледа, но въпреки огромните сенки под очите, изглеждаше малко по-добре от вчера.

— Надявам се, че вече не се самообвиняваш — казах, докато й сипвах чай.

Самообвинява се. Аз пък обвинявам нея. И нея и всеки, който се държи като бог на малката си вселена. Не мога да проумея как е възможно, когато желаеш нещастието на някого, но не правиш и не можеш да направиш нищо в тази посока, да смяташ, че имаш пръст в развитието на събитията, а не да го отдадеш на случайността. Не понасям хора, които, от една страна, прехвърлят проблемите си, без да си мръднат пръста, за да ги решат, на свръхестествени сили, които да ги отърват от злото, и от друга, копнеят да се възползват от същите тези сили, за да се отърсят от земните си тегоби. Когато видя някой, който като дете е искал по-малкият му брат, с когото не са се разбирали, да умре, и когато някоя ден мерзкото му желание се сбъдне, до края на живота си изпитва угризения, се вбесявам не защото величае себе си, а защото подценява злото. Светът е пълен с хора, които тайно завиждат, таят злоба или пък съвсем открито нараняват някого. И когато ги сполети нещо лошо, го отдават не на случайността, а на лошите мисли, които са им минали през ума. Не искам Синята Метреса да бъде една от тях. Не искам да я загубя. Искам да я предпазя, защото тя е наивно божие създание, което смята, че казвайки „бъди“, нейният Бог е създал света и по същия начин, казвайки „умри“, може да го разруши.