Елиф Шафак - Дворецът на бълхите

На връщане седнах малко по-спокоен до нея. Когато беше пила, караше по-внимателно, отколкото в трезво състояние. Докара ме жив и здрав до Двореца на бълхите. Даде газ и излетя по тъмната улица.

Когато стигнах до третия етаж, нададох ухо към отсрещния апартамент. Отвътре не се чуваше никакъв звук. Въпреки че, когато се прибирах, не мислех, че ще я срещна, спонтанно звъннах на звънеца. Беше ми забранила да ходя при нея без предупреждение. Обаче тази вечер реших да прекрача забраната. Вероятно търговецът на зехтин нямаше да преспи тук след прекарания инфаркт.

Първо се чуха стъпки. Светлината, която струеше от шпионката, се затъмни. Постояхме така, може би цяла дълга минута от двете страни на вратата. Най-накрая чух махането на веригата. Отвори бавно, с нежелание. Синята Метреса стоеше срещу мен. Под кафявите й очи имаше сенки, гледаше без чувство, без обич. Без да каже дори една добра или лоша дума, обърна гръб и тътрейки крака, тръгна към хола. Не й обърнах внимание. Колкото по-странно се държеше, толкова по-добре бях аз. Пусна телевизора. Загледахме се, без да разговаряме. Една известна певица, облечена с червена, извезана с мъниста и доста оскъдна рокля, от която се виждаше голяма част от поръсеното й с брокат тяло, разказваше пред микрофона своя живот. Докато карала ски, си счупила крака. Но понеже сърце не й дало да отмени концерта, пяла с гипсиран крак. Докторът, който седял до нея, отговарял на въпросите на журналистите.

— Починал е — каза Синята Метреса.

Погледнах я с празен поглед. Не можах веднага да се сетя за кого говори. Погледът ми спонтанно се плъзна към екрана. Певицата, която сега ми изглеждаше още по-невзрачна, изпрати въздушна целувка към камерите. Спрях телевизора. Не знаех какво да кажа. Седнах до Синята Метреса. Взех ръката й. Издърпа я. Отиде да си легне. Беше много спокойна. Беше прекалено спокойна.

Постоях няколко минути в хола, като се опитах да събера мислите си. Тази вечер не пих много. Обаче бях пил. Движенията ми бяха ужасно забавени. Не можех нито да мисля, нито да реагирам. И така, не знаех как да успокоя малката си любима. Не усещах тъга, нито объркване, нито каквото и да било. Исках само да си отида вкъщи, да заспя и да оставя всичко за по-късно.

И все пак, когато успях да стана, не тръгнах към входната врата, а се отправих към спалнята. Беше тъмно. Легнах до нея, като напрягах слух, за да разбера дали спи. Беше будна.

— Не е прескочил трапа — прошепна в ухото ми. — Починал е към три сутринта.

Докоснах страните й — бяха сухи. Не плачеше. Притиснах се към нея. Не ме изтика, не ми отвърна. Продължаваше да лежи като празен чувал. Атмосферата бе хладна. Прегърнахме се, след това съм заспал.

През нощта се събудих, изгарящ от жажда. Преполових любимото си шише, което стоеше на масата в хола, и сънен отидох в банята. Докато уринирах, огледах наредените на стъклената поставка над пералнята най-различни ароматни сапуни; шампоаните от папая отстрани на ваната; кокетните шишета с парфюм, които блестяха пред огледалото; тюркоазените гъби за къпане; лосионите за тяло; разгледах и гримовете й. Пуснах водата. В един момент видях самобръсначките. Едната бе паднала на земята, а другата беше в мивката.

Изтрезнях. Бързо се върнах в спалнята. Светнах лампата. Издърпах чаршафа, с който беше завита. Докато се опитваше да седне в леглото, дръпнах нагоре електриковозелената й нощница, която покриваше коленете й. На левия й крак нямаше нищо. Нямаше нищо ново. Но десният й крак беше завит с хавлиена кърпа, напоена с кръв. Тази неестествена превръзка беше толкова обемна, че се чудех как не съм я усетил. Когато понечих да махна хавлиената кърпа, тя не се възпротиви.

Дъхът ми секна. Отдолу се появиха пет червени резки, всяка от които бе дълга около педя. Трите не изглеждаха много дълбоки. Сякаш бяха направени колебливо или случайно. Като проба за другите две над тях. Защото другите две бяха ужасяващи. Стомахът ми се обърна. Отново хукнах към банята. Понеже не намерих нищо по шкафчетата, отидох у нас. Докато тичах от едната врата до другата с кислородна вода и марля в ръка, всичкият алкохол, който бях изпил, се изпари.

Почистих и превързах раните й. През това време тя мълчаливо ме наблюдаваше. След това с леко смущение и безразличие ми благодари и издърпа нощницата си, която някак, след всичките процедури, бе останала чиста. Отново се мушна в леглото. Изгасих лампата. Изчаках да заплаче, да разкаже, да говори, да се сгуши, да се приюти…