Елиф Шафак - Дворецът на бълхите

— Не питай, нападнаха ни буболечки.

— Стига де, значи и буболечките идват да се забавляват. Какъв късметлия си! На какво забавно място попадна. Това не е блок, а си е жива лудница.

— Не преувеличавай! — отговорих аз. — Може би предишният блок по нищо не се различава от този, но така и не съм разбрал. Единствената разлика е, че сега не съм безразличен към хората от Двореца на бълхите.

Тя сложи в жасминовото си цигаре първата си цигара за вечерта, издуха към мен три кръгчета дим, след което каза:

— Да, така е. И по-точно, доста активно се интересуваш от някои от тях.

Направих се, че не съм чул. Тази вечер нямах намерение да се карам с Етел. Но моята глухота я разлюти още повече.

— Не можеш да го правиш с онази жена, сладък, знаеш ли защо? Не от морална гледна точка. От гледна точка на визията. Сега няма проблем. Затваряте се вкъщи и хапвате заедно, емоциите ви са нови. Но какво ще стане по-нататък? Ще можеш ли да излизаш с нея сред хората? Тя е на двайсет и две, напуснала е гимназията още през първата година, да, религиозна е, но е толкова неморална и нерешителна. Ще можеш ли да излезеш пред хората с малката си любима, която не се отказва нито от любовта си, нито от това, което се върти в главата й? Смяташ ли, че един толкова интелигентен и трезво мислещ човек като теб, може да го направи с тази невежа госпожичка?

Не й отговорих. Отминавах с усмивка всяка нейна дума. След известно време й писна да се занимава с мен. Тази вечер и двамата не бяхме на кеф. Докато чакахме подноса с плодове, оглеждахме хората наоколо и се опитвахме да не се обиждаме. Само че, както стана ясно, Етел бе оставила голямата изненада за края.

— Виж, сладък, не исках да чуеш това от мен. А всъщност може би е по-добре да го чуеш от мен. Ако не излееш жлъчта си върху мен, върху кого ще я излееш? Да оставим за финала истинските коментари. Най-напред реалните факти. Ексклузивната новина е, че Айшин се омъжва!

Грешката на сервитьора албинос, който ни обслужваше нескопосано, бе че във възможно най-неподходящия момент взе да сменя чинията ми, преди да съм приключил с храненето. Не съм от хората, които създават проблеми на такива места. Обаче мразя да взимат чинията ми, без да съм казал. Вярно, има хора, които обичат да чоплят в храната, макар сервитьорите да не го допускат. Но не мога да понеса веднага щом приключа с рибата, да грабнат чинията ми с кости, сякаш съм направил нещо срамно. Ако зависи от мен, няма да се разделя с чинията си чак докато стана от масата. Като смеся остатъците от ордьовъра с топлата храна, която идва след това, мога да откарам така цялата вечер. Изобщо не се притеснявам, ако в чинията, от която съм ял основното ястие, попаднат и резенчета плодове. Понякога си правя комбинация със сладко и кисело. Ако ми хареса, ям, ако не ми хареса, всичко отива по дяволите. Етел добре познава този мой навик и не реагира. Сервитьорите обаче не го знаят и се объркват.

— Извинете, наскоро се разведе, та… — каза Етел на сервитьора, който стоеше над рамото ми с една бяла чиния и не можа да разбере защо го наругах. Мъжът улови подигравката в тези думи и разтегна бледите си устни в нещо като усмивка. Аз обаче в този момент реших за всеки случай да взема мерки и той потисна усмивката си, така че над мен остана да виси една хем усмихната, хем плачеща маска.

— Можете да вземете моята чиния. Аз съм си добре — усмихна се Етел. Победен от безкрайно свойското предложение, сервитьорът също се усмихна.

— Ако питаш мен, човекът е пълен мухльо, просто си е мухльо — каза Етел вдигайки рамене, когато отново останахме сами. За миг си помислих, че говори за сервитьора. А всъщност тя продължаваше разговора оттам, докъдето беше стигнала. — Много е добронамерен, само че просто е един наивен мухльо. Обаче като ти казвам мухльо, наистина е такъв. Кротък, домошар, непосредствен и привързан към дома си. Поведението му е толкова предсказуемо, че… Движи се в точно определени граници. Ако искаш да откриеш поне искрица живот у него, ще трябва да копаеш седем пласта под земята с надеждата, че може би в детството си се е въодушевил за нещо. Но не очаквай много — само няколко капки. Сигурно си любопитен как изглежда — каза и хвана ръката ми. — Ще ти го опиша ето така, ако застане до теб, ще прилича на стар борсук.

Значи Айшин ще се омъжи за стар борсук. Цялата ми чиния бе омазана с орехов сос. Сложих в единия й край парче пъпеш.

— Къртица ли, борсук ли? — запита се Етел. Дръпна ръката си. Следите от лакираните й в синьо нокти, посипани с брокат, останаха по мен. — Борсук ли е, борсук ли е не знам, ама човечецът наистина си е грозен. Изводът, който трябва да си направиш, е, че Айшин пробва метода на отклонението. Нали веднъж се опари, вече стои далеч от красивите младите мъже.