Петър Бобев - Гонитба из южните морета

Ето, от мъглата изплава пристанищният град с белите си кокетни сгради и накацалите до крайбрежния булевард кокосови палми и подобните на базалтови колони араукарии. Наляво пушеше никеловата флотационна фабрика.

На предната мачта се издигна френският флаг. Значи, островът е френско владение. Скоро Боби прочете и табелката — НУМЕА. Корабът се прилепи към кея редом с множеството товарни кораби, в чиито трюмове крановете насипваха непрекъснато руда. На пристанището лежаха хълмове от банани, чували кафе и сандъци копра, между които сновяха черни, къдравокоси меланезийци с дебели устни. Мяркаха се и пришълци: китайци, виетнамци, японци и европейци.

Единият бандит поведе пленника си, опрял през джоба си цевта в гърба му, докато брат му показваше документите им на митничаря. Такси не взеха, защото къщата, в която влязоха, отстоеше само на двеста метра от пристанището. Изкачиха се по скърцащата дървена стълба и заключиха момчето в някаква малка стая. Боби се втурна към прозореца, който се издигаше на шест-седем метра над улицата. А по гладката стена нямаше нищо, за което да се залови — ни водосточна тръба, ни поне един корниз.

Отдолу премина камион, пълен с насипани зеленикави зърна. Кафе! Зададе се втори. Боби прецени в миг. Че ако той не се измъкне, кой друг ще може? Отвори прозореца и скочи в момента, когато тежко натовареният камион мина отдолу. Боби падна на меко. Той залегна мигновено да се скрие, но враговете му го съзряха. Изскочиха на улицата и се втурнаха подир бавно движещата се кола. Вече я настигнаха, когато насреща се зададе друг камион, натоварен с празни плодови каси. Той намали ход съвсем за малко, колкото да се разминат, но това малко забавяне даде възможност на Боби да се прехвърли на него. Когато излезе извън града, камионът пое с увеличена скорост по шосето, което се виеше в подножието на планината, обрасла с гигантски каури, араукарии и дървовидни папрати. Боби си отдъхна, повярвал, че се отървал. И в тоя миг зърна таксито, което ги догонваше.

Камионът се отби от шосето, прекоси едно туземно село от стотина глинени колиби, покрити със слама, и навлезе в плантациите от ямс, таро, захарна тръстика и банани. Боби скочи от камиона, който бе спрял сред манговата градина, и побягна. След двеста метра спря. Хрумна му друго. Изкатери се на съседното дърво и се сгуши сред короната му. В този миг видя къде бе попаднал. Заловени за клоните, висяха надолу с главите и му се зъбеха злобно двадесетина кучета. Без да се запита какво диреха по дърветата кучета, той понечи да се върне, но в същия миг съгледа дотичалите подире му бандити. Няма що! Спотаи се до ствола. Пред двете злини предпочете по-малката. Но какви кучета бяха те всъщност. Не лаеха, а съскаха като гъски. Кучешки изглеждаха само главите им. Телата бяха особени, безформени, сякаш омотани с ръждиви одеяла.

Бандитите се застояха отдолу озадачени. Погледите им бяха устремени насреща, към ниската ананасова плантация, където биха могли да се укрият цели роти войници. И тъкмо поемаха нататък, когато откъм селото се зададоха пет туземни момчета, въоръжени с дълги прътове.

— Ох, ох! — възкликна най-едрото и най-черното момче. — Колко много калонги! Ще падне голямо ядене!

То замахна със сопата си и удари едно куче, което изпищя и се строполи на земята. Останалите ловци също развъртяха своите тояги, заудряха безпомощните си жертви, които падаха осакатени, разпълзяваха се тромаво по земята, а незасегнатите разперваха криле и се разлетяваха тревожно над човешките глави и над ранените си братя.

„Но това не са кучета! — досети се Боби. — А гигантски прилепи, с размах на крилата повече от метър!“

Едно момче го съгледа.

— Я, човек! — викна то. — На дървото човек!

Видяха го и бандитите. Злополучният беглец, ще не ще, заслиза от дървото. За щастие един леко ранен прилеп, както търсеше възвишение, от което да се подхвърли във въздуха, се покатери върху единия близнак, омота го с ципестите си крила. Издраскан от острите нокти, смутен, той опита да го отмахне от себе си. Брат му скочи на помощ. В същото време две други животни запълзяха по неговия гръб.

Боби се възползува от суматохата и хукна назад. Премина селото, навлезе сред бананите. Но единият бандит, успял да отхвърли летящото куче от гърба си, се втурна подире му. Боби съобрази, че няма да му избяга. Затова се хвана за първото бананово стъбло, едва три метра високо, и се покатери към листния му кичур. И там, заловен с дясната ръка за стъблото, с лявата притегли огромния бананов цвят и се зави с него. За беда, тъкмо когато бандитът минаваше отдолу, без да го забележи, цветната дръжка се прекърши и заедно с цвета Боби се стовари върху преследвача си. Рипна мигновено на крака. Побягна. През рамо успя да види, че врагът му куца и изостава назад. Той се втурна зарадван към шосето. Да разберете кой е Боби Станков! Ето един камион, натоварен с банани. Свикнал вече да използува такъв контрабанден превоз, Боби притича нататък. За беда шофьорът даде газ и потегли. А другият бандит вече го догонваше. Момчето хукна още по-силно. Насреща му се показа някакъв черен полицай.