Петър Бобев - Светещата гибел

Обстановката, поне външно, беше подобна на земната. Градът представляваше един здрав метален корпус от изключително издръжлива сплав, разделен на достатъчен брой жилищни помещения, по-право килии, които можеха да се надстрояват според нуждите. Нямаше люкове, нямаше инсталации за регулиране на налягането. Само няколко здраво затварящи се врати. Отвън и вътре водата се намираше под едно и също налягане. Разликата се състоеше в температурата. Мощни ултразвукови сонди бяха положили тръби до нужната дълбочина в океанската кора, където водата се затопляше и после по други тръби сама, по законите на термодинамиката, се изкачваше нагоре, за да отоплява домовете, да задвижва електрическите генератори, да служи за кухненски и хигиенни нужди.

Прозорците, от които при желание можеше да се разглежда околността, обикновено биваха закрити с плътни капаци, та да не прониква навън светлината, да не примамва опасните морски обитатели. А вътрешното осветление беше решено по съвсем икономичен и действен начин — със затворени в мрежи луминесцентни животни, скариди и калмарчета, които даваха мека и равна светлина.

Масите, столовете, леглата имаха формата на ония, които бяха оставили горе, в другия свят. Макар че телата им се намираха в състояние близко до безтегловността.

Обядваха заедно. Само смяната, която не бе получила полагаемата се доза морфин. Сър Чарлз начело и петдесетината му сътрапезници се хранеха на една дълга банкетна маса. Той все още не смяташе за своевременно да отменя тоя демократично-демагогски обичай. И неговите прадеди са били „примус интер парес“ — първи между равните, какъвто беше и той сега. Важното е да си пръв, макар и между равни, какво равенство тогава…

Обедният ритуал беше запазен, за да им напомня някогашните обичаи. Традицията сплотява всеки народ. Иначе всички ядяха по всяко време.

Поглъщаха такива количества, които на сушата биха се оказали смъртоносни.

След като позаситиха първия си глад, хората се поотпуснаха, дойде и охотата им за разговори.

Някой подметна:

— Ей богу, втръснаха ми тия варени калмари! Да ми е един бифтек… Препечен… Зачервен… Ухаещ…

И всички в един глас започнаха да изреждат гастрономическите си предпочитания.

Само сър Чарлз и доктор Булгаро мълчаха — главатарят, премисляш какво трябва да предприеме пак, за да притъпи новия носталгичен изблик, а доктор Булгаро — всъщност нищо не чул, отпуснат, безучастен, безразличен към всичко, унесен в собствените си мисли.

Наистина как можеше да се обясни това поразително сходство между състава на живия организъм, включително и човека, и звездната материя. Шестдесет и три процента от атомите в човешкото тяло са на водорода. А водородът в същото време е най-разпространеният елемент и във вселената. После кислородът, въглеродът — все както във вселената. По състава на атомите ние сме по-близки до галактиките, отколкото до земната кал, от която уж ни е създал бог. Дали органичното вещество се е зародило в първичния океан, каквато е сега преобладаващата в науката хипотеза, или — някъде в междузвездното пространство, където астрономите продължават да откриват все нови и нови органични молекули и където всичкият въглерод, основният елемент на живота, е само във вид на органични молекули. Дали пък предживата материя не се е образувала именно там, върху кометите, сред звездите, където и сега продължава да се образува? И оттам се разсейва по планетите… Толкова много „дали“.

Друг промени темата с въздишка:

— Ех, дали ще бъде някога… Да лежа пак на ливадата, да вдъхвам мириса на окосеното сено, да слушам щурците…

Трети притури:

— Да гледам звездите…

— Да запаля огън — вмеси се четвърти. — И да клекна пред него да се грея…

Сър Чарлз, изчаквал ги търпеливо досега, внезапно подметна:

— Атавизъм!

Всички се извърнаха смаяни.

— Атавизъм! — натърти той. — Огън, печено месо, все едно неандерталци в пещерата! А пък аз ви готвя за господари на света.

Тези му думи пресякоха разговора. Всички продължиха да се хранят с наведени очи. Ала той знаеше, всеки от тях оставаше горе — при ливадата, при огъня, при бифтека си.

Трябваше да влезе в действие психотерапията!

— Лявата редица — извиси глас сър Чарлз, — на работа към новите строежи! Дясната — на близък лов! Джек, Мигуел и Булгаро — в подводницата за китове!

Досегашният пленник трепна. Какво значеше това? За пръв път! Признание за равноправие? Или изпитание?