А дон Мигуел облиза напуканите си от страх устни:
— Няма да ни е леко тук… В тоя „Мериленд“…
Като специалист по морска биология доктор Елена Костова-Булгаро би следвало да се установи на работа в института във Варна. Но тя отказа решително. Не искаше нищо да й напомня за оногова, когото бе загубила — нито морето, нито обстановката, нито научните занимания. Отдаде се на нещо, на пръв поглед съвсем различно — изследване влиянието на гама лъчите върху наследствения апарат на доматите с цел чрез предизвиканите изменения в генотипа им, да получи устойчивост спрямо бактериалното изсъхване.
Но се оказа, че съвсем не беше различно. Дали бактерии по главоногите, или бактерии по зеленчуците — принципът на работа оставаше един и същ. Впрочем, наследственият код при всички живи същества, от най-незначителния вирус до човека, е еднакъв за цялата планета, което за лишен път потвърждава хипотезата за общия произход на земния живот. Двадесет аминокиселини, четири нуклеотида, въглехидрати и мазнини — това са известните ни досега букви в азбуката на живата природа, които предопределят цялото й разнообразие. Достатъчно е да бъдат разменени местата само на две букви и както при думите в човешката реч да се получи съвсем друго значение. Гама лъчите имат такива свойства — да разместват буквите, да създават нови техни пермутации, обикновено погрешни, като безсмислено подредените букви, но понякога, наистина изключително рядко — и сполучливи нови решения.
В опитна обстановка вече бе постигнала задоволителна устойчивост спрямо бактериалната зараза.
Нямаше друг избор. Доктор Костова бе приела удара на съдбата стоически, бе се примирила с него. Та нима тя, като биоложка, не бе успяла да се убеди отдавна колко удивително, съвършено нещо е отделният живот. И в същото време, при мащабите на природата — колко незначителен.
Повече й тежеше друго, друго измъчваше майчиното й сърце. Ударен така жестоко в най-крехка възраст, изгубил баща си, който за него беше образец на човек и учен, Сашо се бе затворил в себе си. Предишното жизнерадостно момче, не пропускащо игрите и лудориите с италианските си другари, изведнъж се бе превърнало в старец по душа, отпуснат, мрачен, безучастен. Майка му не можеше да се оплаче, учеше се. Бележките му продължаваха да бъдат отлични, но тя виждаше — това се дължеше първо на добрата му памет и второ — на съжалението към нея, което четеше в очите му; на желанието да не я огорчава, да създаде поне на нея малко радост.
Доктор Костова си налагаше да не слуша нищо, никакви новини извън своята работа. От института — в къщи, при Сашо, за да му помогне в уроците или пък за да излезе с него на разходка из околността.
Ала тази новина научи. Изключено беше да не я научи. Говореха всички, пишеха вестниците, предаваше телевизията. Нима би могла да се предпази от нея тъкмо в своята биоложка среда?
Целият свят се тревожеше от масовото измиране на кашалотите, чиито трупове, още недооглозгани от акулите, се срещаха все по-често и по-често.
Отначало, тъй като не се виждаха следи от харпуни-гранати, с които обикновено ловят кашалотите, някои бяха допуснали, че се е появила нова китова болест, непозната панзоотия.
Но капитанът на един японски китобоен кораб се бе усъмнил в това предположение. Бе направил дисекция на попадналия му труп и бе открил раната от сондирането през небцето към мозъка. Всички намерени след това трупове имаха същите тайнствени рани по черепите.
Появи се новото обяснение — че причина за тази масова гибел е дейността на неизвестна бракониерска организация. Засега не беше ясна само целта й.
Когато научи тази вест, доктор Костова усети, че й прилошава. Сондите, безсъмнено, целяха да се доберат до хипоталамуса. А хипоталамусът представляваше целта на изследванията и на покойния й съпруг.
Какво беше това зловещо съвпадение?
Наистина, кой друг се интересуваше от тоя загадъчен регулатор на сложните обменни процеси? И с какви намерения?
Интуицията й подсказваше, че то има връзка с изчезването на доктор Булгаро. Простата случайност бе изключена.
И тя отправи писмо до изпълнителния комитет на международната китоловна конвенция, в което излагаше своите опасения.
Само след седмица в отговор на това писмо получи покана да замине с един съветски китобоец, за да провери с него основателността на подозрението си.
И тя замина. Тоя път без Сашо. Първо — за да не прекъсва училищните му занимания. И второ — щеше й се да му спести един неприятен спомен при новата среща с морето.
Читать дальше