Петър Бобев - Светещата гибел

Сър Чарлз подпря глава върху юмруците си и вторачи присвити очи в очите на своя събеседник.

— Секрет, постигнат от сляпата еволюция за милиони години, може да бъде разкрит от един доброкачествен човешки интелект само за няколко часа. Така и вие искате да изпреварите природата, нали?

— Наистина, милиони години с опити и грешки природата е създавала електрическите батерии в скатовете и амазонската змиорка; радарът в нилския мормирус; ехолокацията в прилепите и делфините. А нашите изобретатели за няколко десетилетия ги догониха. Но както казах, опитите ми не са довършени. Та какво говоря? Аз не съм направил най-важното, още не съм пускал човек, подготвен по моя метод, в дълбините. Само себе си. И то в барокамера. В аквариума. А долу има разлика. И отговорност.

— За нея не се безпокойте! Аз я поемам изцяло. Дайте ми само препарата, апаратурата! И десетки, стотици мои хора ще се гмурнат безропотно, където ги отправя.

Булгаро се сепна, отново стисна устни, свел надолу в упорит, многозначителен израз очите си.

Сър Чарлз видимо губеше търпение. Влудяваше го тая твърдоглава, непонятна за него упоритост.

— Докторе — рече той с едва овладян глас. — Аз знам, че извличате някакво вещество от китовите мозъци; че целта ви е да пригодите с него човешкия организъм така, че да остава неограничено време под водата. И то на всякаква дълбочина. Знам, че сте се отказали от атмосферния въздух. Тогава с какво го заменяте?

И понеже Булгаро не отвърна, той извади от портфейла си изрезка от вестник.

— Ето, журналистите загатват за безкислородно набавяне на енергия. За процесите, които протичат в тялото на кита при престоя му под вода. За ролята като допълнителен резервоар на кислород на неговия миоглобин, мускулния хемоглобин. За специалните сфинктери на кръвоносните му съдове, с които всичката му кръв се насочва към мозъка и сърцето, докато в същото време останалите органи преминават на анаеробен режим.

Откъм океана бавно и величествено пъплеха кипналите водни хребети, шибани от източния пасат. Те се надигаха като планини пред рифа и се разбиваха с грохот в назъбения му коралов гребен. После, успели да го прелеят, продължаваха по успокоената изумрудена повърхност на лагуната, докато се укротят съвсем, допълзявайки с лек кристален плисък до ослепително белия плаж.

Сър Чарлз продължи да чете:

— Главен източник на енергия за бозайниците са въглехидратите. От един грам-молекула гликоза се получават над шестстотин хиляди калории. Но първата фаза на това разпадане е безкислородна. Образува се млечна киселина и се отделят около тридесет хиляди калории…

— Като го знаете, защо ме мъчите? — пресече го Булгаро.

Но англичанинът не спря, сякаш не чул думите му:

— Значи, от единица гликоза при анаеробното разпадане се получава двадесет пъти по-малко енергия. И за да поддържа своите нормални обменни процеси, организмът трябва да приеме двадесет пъти повече храна. Така и кашалотите. Още долу, в дълбините, ловят калмари. Стомасите им ги смилат невероятно бързо. Постоя начин с храната успяват донякъде да заместят дишането.

Той изведнъж се оживи:

— Но това е съвсем неикономично, докторе. Двадесет пъти повече храна, когато и без това човечеството не си дояжда…

Доктор Булгаро не се учуди на тая публикация. Напоследък във всяка вестникарска статия за откритието му тези банални истини биваха предъвквани до втръсване.

— Корекция, сър! — не успя да се сдържи той пред отправеното му за кой ли път предизвикателство. — Не двадесет пъти повече храна, всъщност десетина пъти повече. Защото във водата, при липсата на гравитация, разходът на енергия е много по-малък. При условие, разбира се, че успеем да създадем добра топлинна изолация.

Това също не беше тайна. Затова можеше да му го каже:

— И още нещо. Ние говорим за първия етап. Вторият, още по-неясен, трябва да намери начин за подобно безкислородно разпадане и на млечната киселина. Та да не се губят и останалите петстотин и седемдесет хиляди калории…

— Но как? Как? — сър Чарлз удари с длан по масата. — Доктор Булгаро, уговорил съм покупката на десетина китобойци. С най-модерно съоръжение, бързоходни, с ехо- и радиолокация, с хеликоптери, с електрически харпуни…

Ученият не можа да скрие учудването си:

— Та това струва дяволски скъпо! Откъде толкова пари…

— Когато реша нещо, постигам го! — вдигна глава сър Чарлз. — Ще успея и сега! Само чакам вашето съгласие. И още утре китобойците ми ще се втурнат в океаните. Всеки ден стотици китове.