Саймън Грийн - Шадоус Фол

Джипът се носеше с рев, градът прелиташе край тях и онова, което липсваше, безпокоеше Аш най-много. Никой не вървеше по улиците и не идваше да оплаче мъртвите. Малцината оцелели наблюдаваха нервно иззад спуснатите завеси на прозорците. Освен джипа нямаше никакво улично движение. Всички светофари светеха червено, но Рия не им обръщаше внимание. Воините бяха победени, но градът още изглеждаше под обсада, сякаш военните действия са спрели само за миг и временният мир е само затишие пред следващата яростна атака. Аш се намръщи. Самият той имаше лошо предчувствие, макар че не можеше да определи какво точно. Пропъди чувството и погледна отново Рия. Лицето й бе в синини, някое копеле бе разцепило долната й устна, но тя изглеждаше твърда и безкомпромисна, както винаги. А това най-много безпокоеше Аш. Не би могло да е здравословно да си толкова суров, толкова овладян. Рано или късно щеше да се наложи да спре и да скърби за всичко, което е изгубила в битката и колкото по-дълго го отлагаше, толкова по-трудно щеше да й е. Затова искаше да е заета, да няма време да спре и да се замисли. Но градът продължаваше да е там, без значение колко бързо профучава през него. Аш залитна на седалката, когато джипът влезе с пълна скорост в един завой и се огледа. Вероятно Рия имаше някаква цел, но той нямаше ни най-малка представа каква може да е тя. Дори не бе сигурен къде се намират. Една разрушена от снаряди и опожарена улица досущ приличаше на всяка следваща.

— Къде точно отиваме? — попита накрая, като повиши тон, за да го чуе тя през рева на двигателя и се опита да не трепне, когато Рия насочи джипа към множество дупки по пътя, без да намали.

— Да намеря Ричард Ериксон — отвърна кратко тя. — Да се надяваме, че ще е в офиса си. Градът ще има нужда от център за комуникация и от властта, щом се заемем с възстановяване на нещата. Има толкова много работа… трябва да разберем какви са ни ресурсите сега и как най-добре да ги използваме. Хора, умения, продоволствия… Не можем да искаме помощ от външния свят, така че за всичко, от което се нуждаем, ще трябва да се погрижим сами. Всички членове на Градския съвет са мъртви, затова трябва да сторим нещо да възстановим властта и йерархията. В противен случай всички ще сноват насам-натам, ще си пречат един другиму и ще пропускат нещата, които наистина е наложително да се свършат. Трябва да се организираме, Ленард, а за това са ни нужни шерифът и хората му.

Тя намали малко и се огледа, сякаш за пръв път забелязваше къде кара. Навсякъде имаше различни разрушения, а тук-там в ранното утринно небе все още се издигаше дим. Имаше преобърнати и изгорели коли, натрошени прозорци и разбити улични лампи, трупове навсякъде. Лежаха безгрижно в гротескни пози, не им се налагаше повече да ги е грижа. Рия въздъхна и се съсредоточи в пътя пред себе си. За пръв път изглеждаше уморена, сломена, сякаш събитията от дългата нощ най-после я бяха застигнали.

— Воините сигурно са били цяла редовна армия, за да причинят такъв погром — каза тя накрая. — Не преставам да си мисля, че трябва да има някоя част в града, до която не са стигнали, някое местенце — недокоснато, но… Без значение какво правим, градът никога няма да е същият. Шадоус Фол трябваше да е убежище от света навън, място, където дори мечтите и легендите можеха да идват, за да намерят мир и спокойствие — преди да продължат. Но светът все пак ни намери. Не преставам да правя планове да го построим отново, да оправим нещата, после се оглеждам и се питам: какъв е смисълът? При толкова мъртви, толкова разрушения, може би ще е по-добре просто да напуснем и да оставим града да умре в мир.

— Не — каза Аш. — Трябва да построим Шадоус Фол отново и да го накараме да сработи пак. В противен случай Воините ще са победили в крайна сметка.

Рия изсумтя, после се съсредоточи върху карането, за което Аш й бе признателен. Тя никога не приемаше лесно съвет дори когато той бе още жив — но и не беше споменавала за предаване преди. Нашествието бе променило всички. Те продължиха напред, без да разговарят, докато накрая стигнаха оперативния център на шерифа. Сградата бе част от блока на гражданското ведомство и изглеждаше доста запазена след нападението. Рия намали и спря джипа, поседя известно време намръщена. Воините трябва да са знаели местонахождението на полицейското управление и да пленят някого с правомощията на шерифа би трябвало да е една от първостепенните им цели. Тя сви рамене недоумяващо, но мисълта не я напускаше и бе все така намръщена, когато паркира джипа на място, обозначено с табела „служебно“, и изскочи от него, докато двигателят още работеше.