Патрик Нес - Жената жерав

Аманда вдигна глава и погледна Кумико в очите.

Очите й бяха златни. И тъжни, тъжни с тъга, по-стара от света.

— Не си — каза Кумико. — Съжалявам.

— Знам — отвърна Аманда изненадано. — Направих си тест.

Огънят и димът ревяха, но някак си по-бавно, така че те двете стояха невредими, заобиколени от огнената вихрушка.

— Мислеше, че това би могло да ви свърже отново — каза Кумико.

— Така е — отвърна простичко и с много тъга Аманда.

— Ти вече имаш други връзки. Толкова много.

— Не чак толкова много.

— Но достатъчно.

Кумико погледна надолу към тялото, проснато на пода. Аманда също погледна, знаейки отлично чие е то, но в момента почувства, че това навярно е без значение. Пожарът все още бушуваше, но някак си и отстъпваше, размиваше се в някакъв размазан каданс.

Кумико прокара пръст по гърдите на Аманда и начерта права линия върху суитчъра, който тя беше облякла. Платът се раздели на две, както и кожата на Аманда и плътта под нея. Сърцето й се оголи под светлината на пламъците.

То вече не биеше.

— О — рече Аманда. — Мамка му.

Кумико не отговори, само посегна и обхвана сърцето й с длан.

— Това е ритуал по опрощаване — каза, когато пръстите й се затвориха около сърцето на Аманда. Някаква друга светлина падна върху им някъде отзад, а когато пръстите на Кумико се разтвориха, сърцето на Аманда го нямаше. — Както и това — Кумико прокара същата линия върху собствените си гърди, плътта й също се разтвори и откри нейното биещо, искрящо, златно сърце. Тя бръкна в себе си и го извади, после внимателно го постави в черната каверна, зейнала на гърдите на Аманда.

Аманда я улови за китката.

— Не мога. Ти не можеш.

— И въпреки това ще го приемеш. Вземи сърцето ми. Дай му прошка. Сториш ли това, даваш прошка и на двете ни. Това е всичко, от което и ти, и аз имаме нужда.

Ръката й продължи движението си, а Аманда не оказа повече съпротива. Кумико положи собственото си сърце в гърдите на Аманда и неговата златна светлина заструи дори през белега, който остана, когато Кумико затвори раната над него.

— Ами ти? — попита Аманда, вгледана в златните очи на Кумико.

— Сторено е — отвърна Кумико. — Най-сетне. Свободна съм.

Двете обърнаха гръб на тялото на пода на антрето, а то вече беше едно друго тяло. Най-сетне и завинаги друго. Кумико преведе Аманда през пламъците, през горящите стени на гостната и кухнята, а пламъкът не ги и докосна, а димът им се стори като една незначителна грижа.

Стигнаха до края на пожара, а там една врата се отвори и отвъд нея лежеше светът.

— Трябва само да прекрачиш прага — каза Кумико в ухото й. — Трябва само да кажеш „да“.

Аманда дръпна хартиена носна кърпичка от кутията на бюрото си и си изтри очите.

Незнайно как се беше опомнила в момента, в който, препъвайки се, излизаше от задната врата на къщата на Джордж, цялата мръсна, но без драскотина. Беше капнала от умора след оня момент с падането на тавана и невъзможния страшен дим, наводнил вътрешностите й, но в следващия момент зърна Джей Пи и сякаш отново се пробуди. Видя и баща си, легнал на тревата. Видя и все-така-необяснимо присъстващата Рейчъл. След това беше вдишала дълбоко безмилостно студения, но спасително свеж нощен въздух.

Пожарната пристигна скоро след това и началникът на пожарникарите с овладяно достойнство им съобщи, че на пода на антрето е открито овъглено тяло, като жертвата е намерила смъртта си под срутилия се таван или, още по-вероятно, е паднала заедно с тавана от горния етаж.

Тогава Джордж и Аманда ридаха прегърнати. Впоследствие плакаха заедно още много пъти.

— Добре ли си? — чу се глас.

Аманда внимателно затвори чекмеджето на бюрото си и през сълзи се усмихна на Мей.

— Да. Просто… спомних си някои неща, нали разбираш.

Мей мрачно кимна.

— Как е новият кабинет?

— Тих. Което много ми харесва. Ти скоро също ще си имаш твой кабинет. Ще го измислим, особено сега, когато обядвам с началството веднъж седмично.

Мей пак кимна.

— Може ли тази вечер да дойда един час по-късно? Бавачката ми имала час по кларинет, а и не съм сигурна какво точно да облека.

Джей Пи беше във Франция при баща си — макар че изпълнените с носталгични изблици разговори по скайпа да бяха вече убедили Анри, че една седмица е повече от достатъчна, детето си прекарваше страхотно, а следващото гостуване при татко му вече беше планирано за лятото — така че Аманда и Мей бяха решили да излязат на клуб тази вечер. Нито едната от двете не гореше от особен ентусиазъм, но ако се приберяха рано и завършеха вечерта с вино и телевизия, какъв беше проблемът?