Патрик Нес - Жената жерав

Фелисити я зяпна така, сякаш Аманда току-що се беше съблякла по бельо.

— Моля?

— Том Шанъхън си има кабинет. И Ерик Кърби си има. И Били Сингх си има…

— Имаме и доста директори на отдели, които си нямат собствени кабинети, Аманда. Не ти се полага специално отношение, само защото си…

— Ти не мразиш жените.

При тази забележка Фелисити Хартфорд само беше примигнала.

— Мила, това е един изключително необичаен коментар.

— Ти мразиш всички. На мен това не ми е проблем, аз също не съм голям фен на хората по принцип, но ти си го изкарваш на жените, защото е по-забавно, нали? Ние се борим по по-особен начин. По-интересно ти е.

— Ще съм ти благодарна, ако промениш малко тона си…

— Затова ти предлагам сделка. Ти ми даваш собствен кабинет, а аз няма да те докладвам и да те подложа на твърде неудобна среща с ръководството, на която съответно да представя запис на всяка твоя дума в настоящия ни разговор — после Аманда извади мобилния си телефон и показа на Фелисити, че той продължава да записва. — А сега искам да те питам само още нещо.

Лицето на Фелисити се беше вкаменило.

— Не знаеш с кого се забъркваш, госпожичке…

— Какво мислиш за паметника на животните, взели участие във войните, онзи, дето е на Парк Лейн?

— Нищожества като тебе ги ям на закуска…

— Какво мислиш за паметника? — сопна се Аманда, усещайки как нервите й се усукват на кълбо в стомаха от напрежението на това надиграване.

Но външно беше запазила пълно спокойствие. Което беше хубаво.

Фелисити раздразнено се отпусна назад на стола си и изпуфтя едно отвратено добре.

— Мисля, че е една смахната излагащия — рече, — сложена там от някакви богати идиоти с…

— … повече пари, отколкото мозък — довърши Аманда.

— Мерзост е да сравняваш голдън ретривър със загинал войник. Имай предвид, че нямам нищо против ретривърите, но, за бога, боднали са и един шибан гълъб на оня паметник. А и целият мемориал за животните е по-голям от мемориала за загиналите австралийци, така че по всичко личи, че сме страна, на която й пука повече за гълъбите, отколкото за австралийците.

— Е — отвърна Фелисити, все така тотално втрещена, — можеш ли да ни виниш? — А после леко се усмихна, видяла физиономията на Аманда. — О — каза. — Разбирам.

След това всяка жена в офиса изведнъж забеляза колко по-лесно — даже направо много леко — беше станало да се работи с Фелисити. И всичко това само заради един обяд седмично с Аманда. Беше малък проблем да изхвърлят мрънкащия Том Шанъхън от кабинета му, но Фелисити се справи и дори остави на бюрото на Аманда картичка от Съюза на загиналите във войните австралийски и новозеландски войници с пожелания за бъдещи успехи.

Беше доста плашещо, но напоследък Аманда мислеше, че постепенно двете стават най-добри приятелки.

— Бих предложил една саксия със зеленина — обади се новият й асистент Джейсън и пристъпи прага на кабинета. Той беше изключително, ама изключително сладък по един уморително фашистки начин и външният му вид не произвеждаше върху Аманда ни най-малко впечатление. Чувствата им явно бяха взаимни; Джейсън беше около пет години по-млад от нея, но сексуално беше причислил Аманда към зоната на здрача за вечни времена.

Но на кого му пукаше? В зоната на здрача се навъртаха значително по-интересни хора.

— Растенията са податливи на емоционално внушение — отвърна тя, без да го поглежда, привидно заета с работа, която дори не беше започвала.

— Ясно — отвърна Джейсън. — Едни документи за теб.

После ги остави в най-далечния край на бюрото. И зачака. Аманда бавно вдигна очи към него, прилагайки изпитания маниер на шеф, който иска да покаже на подчинения, че присъствието му е нежелано.

— Мей Ло пита дали може да си насрочи среща с вас — рече Джейсън.

— И?

— Аз й отговорих, че дълбоко се съмнявам да имате свободни часове в графика, че също така се съмнявам дълбоко, че някакви часове ще ви се освободят до края на седмицата, както и че се съмнявам принципно на вас изобщо да ви пука за каквито и да било срещи — ухили се Джейсън, зелените му очи грееха. — Тя каза, че думите ми просто не са за вярване.

Аманда вече беше направила съответните проверки за удобни клаузи, по които да го уволни още преди да е изтекъл месецът, но сега просто се отпусна назад на стола си и попита:

— Обичаш ли някого, Джейсън?

Момчето я изгледа стреснато за момент, после подигравателната усмивка отново се върна на лицето му: