Патрик Нес - Жената жерав

Но моментът всъщност трая едва секунда. Размиването изчезна толкова бързо, колкото беше започнало, но когато Кумико отново коленичи до него в тревата, Джордж усети, че тя е някак си различна, различна по някакъв неопределим начин, сякаш всички граници пред нея бяха паднали.

— Какво стана току-що? — попита той. — Нещо…

— Тя е в безопасност, Джордж — отвърна Кумико. — Аманда е в безопасност.

— Какво? От къде знаеш? От къде…?

Но тогава тя отново вдигна ръка към кожата на гърдите си и повторно прокара права линия по нея с нокътя на пръста си. Кожата й се отвори, процепът се разшири, за да разкрие…

— Кумико, не — прошепна Джордж. — Какво си сторила?

Тя сложи длани на страните му, сълзите бликаха от златните й очи.

— Ти ме спаси веднъж, Джордж. После с любовта си ме спаси и втори път.

После притисна устни до неговите и двамата се целунаха. Джордж усети вкуса й — вкус на шампанско и на полет, и на цветя, и на един току-що роден свят, и на мига, в който я беше видял за първи път и в който тя за първи път му беше казала името си, и всичко лумна като свръхново слънце, така ярко, че той стисна очи.

Когато ги отвори отново, тя беше изчезнала.

— Защо плачеш, grand-père? — попита Джей Пи, може би миг, а може би и цял живот по-късно. После прошепна енергично: — И защо си гол?

— Тя си отиде — рече той, неуспял да задържи думите неизречени.

— Кой?

Джордж изтри сълзите от очите си.

— Дамата, която току-що беше тук. Не можеше да остане повече — после се прокашля. — И сега твоят grand-père е много тъжен заради това.

Джей Пи примигна.

— Коя дама?

— Добре, това вече е наистина странно — каза Рейчъл и седна в тревата с такова изражение, сякаш се опитваше да осъзнае къде, да му се не види, се намира. Видя пожара и придоби напълно втрещен вид, а после видя и Джордж, и Джей Пи и видът стана още по-втрещен.

— Добре ли си? — попита Джордж.

Рейчъл изглежда прие въпроса напълно сериозно, даже сложи ръка върху гърдите си, за да провери дали сърцето й все още бие.

— Знаеш ли? — отвърна тя. — Мисля, че съм добре — после се изправи с леко залитане, но все пак стъпи здраво на крака. — Мисля, че съм наистина, ама наистина много добре — и се засмя. После се засмя отново.

— Maman! — изкрещя изведнъж Джей Пи, скочи от Джордж и се втурна към една фигура, която, колкото и да беше невъзможно това, тъкмо излизаше олюлявайки се от задната врата на горящата кухня. (От заключената задна врата на горящата кухня, мерна се за секунда в главата на Джордж).

Аманда.

Лицето и дрехите й бяха черни от дима, бялото на отчаяните й очи светеше комично ярко под дебелия пласт сажди. Тя кашляше в шепата си, но току–що беше излязла явно невредима от стената огън, останала сега зад гърба й.

— Джей Пи! — извика и тя и се затича, срещна детето на средата на моравата, грабна го и го вдигна в яростна прегръдка. После се запрепъва към Джордж. — Татко!

— Не мога да стана — отвърна той. — Краката ми…

— О, татко! — отвърна Аманда и го придърпа в саждената си прегръдка.

Джордж почувства, че в обятията на дъщеря му и последните му вътрешни прегради се сринаха.

— Тя си отиде — промълви той. — Отиде си.

— Знам — отвърна Аманда. — Знам.

— Тя си отиде.

И тогава Джордж почувства тази истина като куршум, забил се в сърцето му.

Аманда здраво притискаше баща си към гърдите си, докато той се разтърсваше от ридания, Джей Пи плюеше театрално, за да се почисти от саждите, омърляли го, докато беше целувал майка си, а Рейчъл стоеше права и наблюдаваше и тримата.

— Благодаря ти — прошепна й Аманда над главата на тресящия се от хлипове Джордж. Рейчъл я изгледа неразбиращо. Аманда кимна към Джей Пи.

— О — отвърна Рейчъл, обърна се пак към пожара и го загледа как гори. — Няма проблем. — После промълви сякаш на себе си: — Абсолютно никакъв проблем.

Чу се трясък и рязко шумене в момента, в който пожарникарите най-сетне, най-сетне насочиха маркучите си към огъня откъм улицата, към задния двор се понесе нежна мъглица от пара. Пламъците върху покрива на мига изчезнаха под водните струи и на тяхно място се закълби гъст пушек.

— Не можем да заобиколим сега — каза Аманда, когато едната страна на къщата се срина в пламтящ каданс върху алеята за автомобили отстрани. — Трябва да изчакаме, докато го изгасят.

— Un fue 11 11 от фр. — пожар — Б.пр. — повтори Джей Пи.

До момента feu-то беше горяло достатъчно дълго, така че на всички вече им беше неприятно горещо, затова Аманда нежно смъкна Веселото одеяло от раменете на сина си.