Патрик Нес - Жената жерав

Здесь есть возможность читать онлайн «Патрик Нес - Жената жерав» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Город: София, Год выпуска: 2013, ISBN: 2013, Издательство: ИК „Артлайн Студиос“, Жанр: Современная проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Жената жерав: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Жената жерав»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Една нощ Джордж - мил и добър човек - е събуден от шум в градината си. Невероятно, но прекрасен бял жерав е паднал на земята, прострелян със стрела в крилото. Джордж успява да помогне на птицата и докато я гледа как отлита, животът му започва да се променя.
На следващия ден мила и завладяваща жена влиза в студиото му за предпечат. Изведнъж цял нов свят се отваря пред ДЖордж и една вечер тя започва да му разказва най-невероятната история.
Остроумен, романтичен, магически и забавен, романът "Жената жерав" е химн на творческото въображение и празник на разрушителната и изкупителната сила на любовта.

Жената жерав — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Жената жерав», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Не точно сега — отвърна Джордж. — Да, можеш да закъснееш.

— Благодаря ви, господин Дънкан — Мехмет шептеше и жестикулираше. — О — допълни момичето, — вижте какво намерихме. Мехмет каза да ви го дам.

Тя протегна смайващо малката си ръчица — Джордж получи рязко прозрение за евентуалния й успех в главната роля на една бъдеща антирасистка и джендър-необвързана постановка на „Оливър!“ — и подаде на Джордж нещо, което отначало му се стори като едно просто парченце хартия.

После той посегна и го взе от ръката й.

И за малко не падна от стола.

— Беше паднало зад бюрото ти — рече Мехмет. — Толкова е малко, сигурно течението го е духнало.

— Никога нямаше да го намерим, ако не бях изпуснала кутията с кламерите, помните ли? — допълни Надин.

Джордж бавно кимна. Кутията беше индустриална опаковка с десет хиляди кламера, която малките ръчички на Надин изпуснаха и произведоха невероятно шоу, като пръснаха съдържанието й из цялото ателие. Джордж беше убеден, че ще намира кламери по пода до деня на пенсионирането си.

Но това бяха само мимолетни мисли, които едва докоснаха съзнанието му, съсредоточено върху онова, което момичето му беше подало.

Беше жерав, изрязан от едно-единствено парче хартия, същият като онзи, който той беше изработил в първия ден от запознанството им, същият като онзи, който висеше на плочката над главата му.

Но това беше невъзможно.

— Това е невъзможно — рече Джордж.

— Не е невъзможно — отвърна Надин. — Просто направих голяма бъркотия.

— Не, не — поправи се Джордж. — Аз направих само един такъв. Кумико го взе. Сложи го на плочката. На тази плочка. Над мен на стената.

— Виждал съм сто пъти да правиш тия изрезки — намеси се Мехмет. — Милион пъти опитваш, докато го докараш — сви рамене. — Не смятам, че истинските художници правят така, ама щом при тебе сработва…

— С този жерав не съм постъпвал така — прошепна Джордж, без да откъсва очи от фигурката. За нея наистина не беше правил никакви проби. Сигурен беше. Най-вече защото жеравът в ръката му изобщо не приличаше на гъска.

После отново заплака, тихо, неудържимо. Надин, вече свикнала с плача му след една седмица работа в ателието, сложи окуражително ръка на рамото му.

— Моят баща почина, когато бях на дванайсет години — каза. — Мъката не отминава. Но се променя.

— Знам — кимна Джордж, все така с жерава в ръка, толкова малък, така съвършен. Беше изрязан от страница без думи, целият чист и бял.

Страница без думи, помисли Джордж.

— Прави бяхме да ти го дадем, нали? — пристъпи напред Мехмет. — Намерихме го и аз реших, че, тъй като ти и без това изгуби почти всичко в пожара…

Почти всичко беше доста далеч от истината. Джордж нямаше дори какво да облече, след като беше избягал чисто гол. По-лошото беше, че в огъня беше останал и старият му мобилен телефон, в който бяха всички снимки на Кумико. Нищо не беше останало и в нейния апартамент, защото тъкмо онзи ден тя беше пренесла окончателно и последните си вещи в дома на Джордж.

Не беше останало нищо, освен тялото й, което погребаха — решение, от което погребалният агент деликатно се опита да ги отклони, определяйки го като американско и непрактично, но тъй като така и не беше открил никакви родственици на Кумико, с които да се съобрази, в крайна сметка Джордж й купи нова рокля, нов шлифер и нов куфар, възможно най-подобен на онзи, който тя винаги носеше — всички те бяха погребани заедно с нея, въпреки че тялото беше толкова лошо обгорено, че така и не му позволиха да го види. Джордж нямаше представа дали дрехите изобщо са били използвани според молбата му.

Дори не беше успял да я целуне за сбогом.

Само дето я беше целунал, разбира се.

— Пак ти повтарям, Джордж — обади се Мехмет, докато Джордж продължаваше да плаче тихо, — вземи си още отпуска. Ние тук ще се справим, докато стъпалата ти оздравеят както трябва, докато си намериш нова къща и, докато, знам ли, си в траур.

За миг Джордж се замисли над това предложение. Беше разумно. Клеър и Ханк с непоколебима доброта го бяха прибрали от болницата и веднага го бяха настанили в една твърде луксозна стая в хотела на Ханк. Макар че Джордж разполагаше с неприлично голяма сума в банката от продажбата на плочките, двамата бяха отказали да получат и стотинка и несъмнено искрено му бяха предложили да остане в хотела колкото поиска. Джордж прие, че просто искат да го наглеждат и като никога установи, че няма нищо против това.

Нощите, разбира се, бяха тежки, но дните бяха дори още по-тежки, докато най-сетне оздравя достатъчно, за да идва отново всеки ден в ателието, куцайки на патериците и предизвиквайки изненадата на скандализирания Мехмет. Мехмет от своя страна, въпреки вечното си мрънкане, се беше справил изключително добре в отсъствие на шефа и Джордж не се съмняваше, че ще продължи да се справя, докато нещата се поуспокоят, особено при положение, че в момента момчето изобщо не бързаше да напуска.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Жената жерав»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Жената жерав» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Жената жерав»

Обсуждение, отзывы о книге «Жената жерав» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x