Патрик Нес - Жената жерав

И след това тя излезе от стаята, а той остана да лежи, точно както му беше поръчала, сърцето му блъскаше в гърдите, челото му още гореше от температурата, и той превърташе последните й думи отново и отново в мислите си, мъчейки се да проумее как тя беше успяла да направи така, че думите „дълго и щастливо“ бяха прозвучали като „сбогом“.

Аманда държеше теста за бременност над тоалетната чиния, готова да се изпишка върху него.

Беше си го купила веднага след първото повръщане, но досега го беше държала в кутийката, тъй че това, че тази вечер го беше извадила, вече си беше напредък.

Ами ако беше бременна?

Ами ако не беше бременна?

Но ако все пак беше бременна?

В най-спокойните моменти — добре де, в по-спокойните — тя все пак си напомняше, че закъснението на цикъла й съвсем не е толкова голямо. Когато беше тийнейджърка, менструацията й беше толкова нередовна, че майка й и баща й дори се бяха съгласили да пие противозачатъчни известно време след четиринайсетата си година, за да може нещата да се регулират, но когато впоследствие беше спряла да ги пие — след историята с Анри бездруго нямаше кой знае какви причини да ги взима — цикълът й отново стана нередовен, особено след раждането на Джей Пи.

Така че закъснението си беше все още приемливо. Напълно приемливо. Ами да, напълно. Освен това след онзи случай нямаше повече изненадващи повръщания, въпреки слабото, но постоянно гадене и леката, но постоянна температура, които най-вероятно се дължаха на грипния сезон и на факта, че всяко малко дете като Джей Пи си беше жив развъдник на микроби. Точно така. Всичко това си бяха фактори. Именно този отговор щеше да й даде тестът за бременност. Разбира се, именно този отговор.

Но.

Минаваше полунощ, апартаментът отново беше студен и тъмен, изтъняващата луна отново светеше през прозорците на банята. Аманда беше сънувала поредния щур сън, беше се събудила с нуждата пак да се изпишка и ето ти на, сега седеше на тоалетната и се чудеше дали този път ще използва теста или не.

„Или не“ си беше един реален вариант. Тестът беше от онзи безсърдечно дигитален тип, създаден, за да елиминира всяка двусмисленост, но черните цифри, плуващи по сивия фон, неволно създаваха усещане за нещо остаряло, сякаш си беше купила тест за бременност от края на осемдесетте. Защо ли не си беше взела от онези сърдечни, дружелюбни тестове с лилавите кръстчета или розовите плюсчета, а беше налетяла на нещо, което преди време би се сторило на майка й като дошло от бъдещето?

Все така много й се пишкаше, стискаше, докато размишляваше и от това се разсънваше все повече в студената баня.

Затвори очи за момент, съсредоточено започна да се вслушва в тялото си, остави съзнанието си да се отпусне, опитвайки се да си даде сметка какво точно се случва в стомаха й, а не само за какво се тревожи. Да, хубаво, може би малко й се гадеше, макар че точно в момента едва ли щеше да повърне и, да, със сигурност причината за това можеше да е температурата.

Остана със затворени очи и продължи да търси знаци за състоянието си из други части на тялото си. Много неща й бяха подсказали, че е бременна с Джей Пи, най-важното от които беше изключителното усещане за пълна увереност. Хормоналните промени, горещите вълни по кожата, чувството, че е препълнена и ще прелее — тя знаеше, че е бременна, още преди да узнае, че знае. Преди още да беше забелязала най-явните симптоми, тя знаеше на някакво базисно ниво, сякаш тялото й беше сто процента наясно с нещата и изобщо не му пукаше, че мозъкът й се беше присъединил към компанията на знаещите с малко закъснение.

Затова сега тя набута мислите си дълбоко вътре в корема си, прокара ги по бедрата и краката си, по ръцете и дланите, по гърдите и гърлото си. Бременността не се случва просто в утробата на жената; цялото тяло се пренаглася, сякаш прислугата в провинциално имение го подготвя за гостуването на кралска особа. Аманда мислено заопипва тялото си и зачака да разбере дали ще узнае нещо.

После отвори очи.

Нагласи се над тоалетната чиния и се изпишка върху теста, после го изплакна, подсуши се и остави пластмасовата тръбичка върху мивката, за да изчака полагаемите се три минути.

Опита се да задържи съзнанието си възможно най-ясно, не мислеше почти за нищо, само леко си тананикаше мелодийка, за която миг по-късно се сети, че е чула от филмчето за Веселите животни: кавър — поне Клеър твърдеше, че е получила това обяснение от Джей Пи — на стар поп хит за Африка. Джей Пи обожаваше песничката, защото от нея беше научил най-дългата дума, която изобщо знаеше — „Серенгети“.