Патрик Нес - Жената жерав

— Но подизпълнителят не я е изпълнил.

— Според вас не я е изпълнил, но тук, на бланката, ясно пише Пати…

— АЗ ДА ВИ ПРИЛИЧАМ НА ПАТИ?

— Няма нужда да викате. Опитваме се да разрешим проблема като двама разумни мъже…

— Нито един от които не се казва Пати.

— Вижте, аз съм от Турция. Ние не правим разлика между „т“ от „д“, така че аз не различавам Пади и Пати, окей? От къде да знам как е станало объркването? Нали ви казвам, сигурно са видели цвета на фланелката и…

— Това е цветът на благотворителната акция. Розовото е цветът на благотворителната акция. Рак на гърдата. Розово. Защото болестта засяга жените. В събирането на средства участват най-вече жени, но не само. И мъжете тичаме, и ние събираме средства. Такъв е цветът на благотворителната акция. Няма нищо общо с пола на фланелката.

— Е, това вече е интересно. Значи все пак сте съгласен, че фланелките подсказват пола?

— Да, съгласен съм. Мъжките фланелки например подсказват, че са мъжки с това, че са с размер XL. Ето, пише го ей тука на етикетчето. Мъжки. XL. Вижте, това скрита камера ли е? Кажете ми, скрита камера ли е? А, ето го и колегата ви…

— Какво става, Мехмет?

— Клиентът не е доволен от написаното върху бланката с поръчката, господин Дънкан.

— Аз да ви приличам на Пати?

— Не бих могъл да кажа, тъй като не ви познавам достатъчно добре, но на пръв поглед не, не ми приличате.

— Тогава защо тука пише…

— Очевидно е грешка. Много ясно си спомням как онзи ден записах на вашата бланка „Пади“, с „д“.

— Е, най-сетне.

— Ще оправим нещата за двайсет и четири часа.

— Маратонът е в неделя.

— Двайсет и четиричасов срок означава, че фланелката ще е готова в петък. Ще успеем.

— Мисълта ми е, че вече няма време за грешки. За още грешки.

— Не се тревожете. Гарантирам лично.

— Чухте ли? Джордж Дънкан ви гарантира лично.

— Това какво по-точно означава?

— Означава, че фланелката ви ще е готова утре, Пади, обещавам ви. Ако трябва, сам ще отида до Сейнт Иве…

— Подизпълнителят ви е в Сейнт Иве?

— Ако трябва, сам ще отида до Сейнт Иве и ще я взема.

— Но това са дванайсет часа с кола в двете посоки.

— Ходили сте в Сейнт Иве значи? Струва ми се, че ако човек хване магистрала А-30, не е чак толкова…

— Вижте… Нека просто да е готова утре, а? С вярно изписано име.

— Имате думата ми.

— …

— Е, този беше от сърдитковците.

— Спри да гониш клиентите, Мехмет. Криза е.

— А, ясно, поредната смислена забележка. Пати, не смяташ ли, че в тази криза грешният правопис на едно име не е нещо чак толкова сериозно…

— Колко пъти трябва да ти повтарям? Клиентът винаги има право. И това не съм го измислил аз, за да те тормозя.

— Само в Америка се държат така с клиентите, Джордж. Мога ли да ви помогна, господине. Страхотно ви стои, господине. Да ви донеса ли още чай с лед, господине.

— … това само показва, че никога не си бил в Америка.

— Гледам я по телевизията. Все едно, че съм бил.

— Моля ти се, просто се обади в Сейнт Иве и им кажи, че имаме една спешна поправка. И използвай случая да ги питаш какво става с поръчката за ергенското парти на Брукмън. Момчетата заминават за Рига довечера и тениските трябва да са пристигнали тука преди…

— Брукмън?

— … Ох, какъв е този поглед, Мехмет? Никак не ми харесва. Моля те, кажи ми, че…

— Тениските Брукмън вече са при клиента. Той дойде и си ги взе, докато ти беше да обядваш.

— О, не. Не, не, не. Проверих поръчките лично и днес не е пристигала друга партида, освен…

— Светлосините тениски с котенцето отпред.

— Те са за моминското парти на О’Райли! Как, за бога, се връзват светлосинички котета с ергенско парти? На тях дори пишеше „моминско парти“…

— В Турция няма момински партита! От къде да знам каква е разликата между моминско и ергенско?

— Преместили сте се в Англия, когато си бил на три годинки, Мехмет!

— Чудо голямо! Всички на туй парти ще са толкова фиркани, че никой няма и да забележи тениските.

— Ами струва ми се, че десетима войници от почетната гвардия на Нейно величество все ще обърнат внимание на факта, че светлосиньо анимационно коте, прикрило чатала си с ръчичка, едва ли е най-подходящото…

— Лапичка.

— Моля?

— Щом е коте, значи няма ръчички, а лапички. И какво въобще прави това коте? Мастурбира? Що за тема е това за едно моминско парти?

— Какво?

— Кал Брукмън, Мехмет. Той очевидно по някаква причина още не е отворил кашона с тениските си…

— Да, той малко бързаше. Дори не ги погледна.