Патрик Нес - Жената жерав

— Ти изостави мен…

— И сега вече си заедно с тази екзотична друга жена, и тя е всичко, което аз не съм. Очевидно, тя е всичко, което аз искам да бъда? Красива…

— Ти си красива, Рейчъл, не се превземай…

— И умна, и талантлива…

— Ти също си такава…

— И добра.

— И явно тя просто може да се отвори истински пред теб — сега вече Рейчъл го гледаше в упор, немигащо. — Явно може да ти даде в отговор всичко онова, което ти даваш на нея.

Джордж установи, че устата му е пресъхнала. Смотолеви нещо.

— Моля? — попита Рейчъл.

— Казах, че тя не ми дава всичко свое.

— Така ли? А тъкмо си мислех, че двамата изглеждате толкова щастливи?

— Ние сме щастливи…

— Но тя крие нещо?

— Рейчъл, нямам намерение да водя подобен разговор с теб…

Тя направи още крачка към него. Джордж твърде късно си спомни, че трябва да отстъпи крачка назад.

— Но как така е по-добра от мен? — попита Рейчъл.

После пристъпи още по-близо, толкова близо, че Джордж усети аромата й, усети парфюма, който отключи всички спомени, в които целуваше шията на Рейчъл, нейната твърде млада шия, която изобщо не съдържаше в себе си обяснение на причината, поради която мъж като него изобщо би могъл да я целува. Усети и виното в дъха й. Зловещият зелен отблясък в очите й не беше угаснал, но тя си беше все същата Рейчъл, красива и брутална.

— Опитвам се да се променя — прошепна тя. — Не знам какво става с мен. Искам да давам. Така и никога не съм давала, Джордж? Само съм взимала? Но сега, когато искам да давам, няма на кого…

Тя рязко се приведе към него, за да го целуне.

Той се дръпна назад, може би не толкова далеч или толкова бързо, колкото би трябвало (вината за това го прониза внезапно) и в резултат се получи не толкова целувка, колкото мигновен сблъсък. Рейчъл не повтори опита си, но когато отстъпи назад, Джордж видя над рамото й Кумико, облегната на задната врата, да го търси, взирайки се в сумрака на задния двор.

— Джордж? — повика го тя.

Но на слабата светлина той не можа да разбере дали е видяла нещо от случилото се.

— Извинете, моля за вашето внимание — каза високо Джордж, застанал до вратата на кухнята, за да го чуват всички, а до рамото му се беше изправила Кумико.

— Време беше — чу Аманда един мъж до нея, който по-рано вечерта й се беше представил като Ив. („Ив съкратено от Иван ли е?“, беше попитала Аманда, а мъжът беше отговорил: „Не“) Иначе по време на целия им разговор не беше спрял да говори за „взаимодействието между медиалната и медиумната динамика“ в творчеството на Джордж и Кумико, игнорирайки демонстративната досада на неразбирането на Аманда.

— Кумико и аз бихме искали да благодарим на всички ви за това, че дойдохте тази вечер — започна Джордж и обви раменете на Кумико с ръка.

— Това е Кумико? — прошепна една жена в костюм близо до Аманда. — Помислих, че е прислужницата.

— Казваме „добре дошли“ на семейството си и приятелите — продължи Джордж и повдигна чашата си към мястото, където стояха Аманда, Клеър и Ханк, и Мехмет на крачка зад тях. — Както и на всичките ни нови приятели — той направи пауза и се прокашля. — Искаме да направим едно кратко съобщение.

„Осезаемо е как скочи градусът на напрежението тук“, помисли Аманда, „сякаш всичките тия костюмари едновременно изопнаха рамене.“

— Ще обявят за продан серията от плочки — долетя до нея още шепот.

— Няма — незабавно парира друг. — Серията е само слух.

— Каква серия? — прошепна трети.

Първите двама изсумтяха презрително пред тази демонстрация на невежество.

— Знам, че това, което ще кажа, ще прозвучи шокиращо на някои от вас — каза Джордж, без да сваля поглед от Аманда.

— Няма да го направи — прошепна Клеър.

— Кое? — попита Ханк.

И точно в мига, в който Аманда проумя какво има предвид майка й, Джордж произнесе:

— Кумико ми оказа честта да се съгласи да стане моя съпруга.

— Защо не ми каза? — попита Аманда, застанала агресивно близо до баща си.

— Лека нощ — повтаряше Джордж на редицата леко кисели физиономии, които се изнизваха полека–лека от дома му. Беше дочул недоволно мърморене, особено сред хората, които бяха дошли при него след обявяването на годежа и поразено го бяха попитали кога ще започне разпродажбата на картини. При отговора му, че тази вечер не възнамерява да продава каквото и да било, последва всеобщо невярващо възмущение.

От друга гледна точка двамата с Кумико можеха да направят състояние на това парти.