Патрик Нес - Жената жерав

Джордж осъзна, че за първи път я чува да говори с някого с тон, различен от приятелски. При тази мисъл болезнено го сви стомахът, защото му се стори, че виновен за това е единствено той самият.

После доля вино в собствената си чаша и го глътна на един дъх.

— Не, че картините им са чак толкова добри — рече Мехмет, произнасяйки думите с предпазливостта на всеки пийнал човек. — Разбирате ли какво имам предвид?

— Виждал съм ги само на снимки — отвърна Ханк, докато ловко приготвяше коктейл за Клеър, — но на мен ми се виждат смайващи.

— Да, окей, излъгах, великолепни са. Можете ли да ми направите и на мен един такъв?

— Разбира се, но май-май тая вечер сте поизпуснал мярката — Ханк спря пред вратата на хладилника и изчака, докато стърчащият на пътя му мъж го забеляза и се дръпна с извинителна физиономия. Загрижеността — едно от нещата, които определено харесваха на Ханк в тази страна. Хората ти се извиняват, дори когато ти ги настъпиш. „Макар че сигурно и външният ми вид спомага за това“, помисли той. Извади бутилка бяло вино и заоглежда етикета с осъдително повдигната вежда.

— Ох, все едно — рече си тихо и затърси тирбушон.

— Искам да кажа, аз дори не трябваше да идвам. Пропускам едно истинско парти заради това тук.

Ханк махна с тирбушона към хората, плътно натъпкани в тясната кухничка.

— Мнозина биха нарекли и „това тук“ парти.

— Джордж ми каза, че държи да дойда специално тази вечер, защото присъствах, когато той се запозна с нея — погледът на Мехмет изведнъж стана лукав. — Мисля, че двамата се канят да направят пред всички едно важно съобщение…

— Сериозно? — отвърна донякъде заинтересувано Ханк, докато си наливаше от посредственото пино гриджио. Не че му пукаше особено. В досегашното им познанство Джордж се беше показал като симпатичен човек, но по всичко личеше, че приятелите му — в противовес на тревожно големия брой колекционери и случайни любители на изкуството, обсадили къщата в момента — се свеждаха до жени и до този леко пиян гей момък. Джордж не беше точно мъжко момче и макар Ханк да не беше от ония тексасци, които си лягат и стават с каубойската шапка, той все пак си беше тексасец. От друга страна Клеър все още харесваше Джордж, така че ако около него се мътеше клюка, включваща друга жена, Ханк щеше да е повече от щастлив лично да я съобщи на съпругата си. Такава новина щеше да накара Клеър да се усмихне, а глупавото сърце на Ханк да се свие от радост и да затупка бързо–бързо при тази усмивка.

— Те вече живеят заедно — рече той на Мехмет, запуши отново бутилката и прогони същия мъж от одеве, принуждавайки го отново да освободи вратата на хладилника. — Май.

— И така да е, но усещате ли атмосферата? — отвърна момчето. — Нещо се задава.

— Да, махмурлукът ти утре сутринта.

— Моля ви. Не съм пиян дори по стандартите на хетеросексуалните момичета.

— Честно, нямам си и ни най-малка представа какво би трябвало да значи това.

— Нещо се задава на хоризонта. Нещо, към което всичко това… — Мехмет изимитира широкия жест на Ханк, посочващ едновременно партито и всички предшествали го събития, — … ни води. Нещо голямо. Нещо прекрасно и едновременно, не знам, ужасно — после се облегна на кухненския плот. — Само казвам.

— Само казваш — Ханк взе приготвените питиета и се запъти обратно към гостната.

— Ей, почакайте — повика го Мехмет.

— Да?

— Аманда поръча ли ви да дойдете да си говорите с мен, защото съм турчин?

Ханк се замисли.

— По-скоро ми го намекна.

— Ето къде си била — рече Аманда и влезе в спалнята на Джордж. Вътре Кумико ядеше с пръсти нещо от голяма купа — явно сготвен ориз. Аманда повдигна прегърнатия Джей Пи. — Имаш ли нещо против да го сложа тук да си поспи?

Кумико кимна към камарата палта върху леглото.

— Със сигурност няма да изстине.

— 8:43 — прочете на глас момченцето червените цифри на електронния часовник на нощното шкафче.

— Можеш ли да го кажеш на френски? — попита Аманда.

— Papa казва, че времето не е френско. Papa казва, че времето е винаги и само английско.

— Английско или френско, сладурче, на теб отдавна ти е минало времето за лягане — Аманда зави детето с един дълъг тренчкот, после натрупа отгоре му още няколко дебели якета, така че накрая само нослето на детето остана отвън. — И гледай да не се задушиш.

— Няма.

Аманда се обърна към Кумико.

— Ще заспи за минутка, обещавам.

— Той е прелестно момче — отвърна Кумико.

— Така е, благодаря ти.