Патрик Нес - Жената жерав

Достатъчно високи, че да покрият например значителната първоначална вноска на ултрамодерния принтер, какъвто можеха да си позволят само големите играчи в печатарския бизнес.

Принтерът беше великолепен. И беше негов. Направо не му се вярваше.

— Положението е някак… — Джордж се обърна към Мехмет. — Пропускам ли нещо? Как стана всичко това?

— Не знам, Джордж — отговори момчето. — Струва ми се, че никой не знае.

— Не ти ли се струва странно? — попита Джордж отново, докато Кумико му сапунисваше косата.

— Облегни се назад — отвърна тя и облегна главата му на мивката.

— Всичко стана толкова бързо — продължи той. — Колко жадно ги търсят. Като че ли…

Не довърши изречението. Не знаеше какво като че ли.

— И аз съм изненадана — отвърна Кумико, плакнейки шампоанената пяна с пластмасова мензура. После изстиска останала вода от кичурите, изправи Джордж да седне нормално и започна да сресва мокрите му къдрици, стиснала къса остра ножица в другата си ръка.

— Направо съм като замаян — каза той.

После почувства краткото колебание на ръката й, толкова кратко, че човек можеше и да се усъмни дали въобще го е усетил, само миг, след което пръстите й събраха кичур от косата му и ножицата подряза чисто връхчетата.

— Замаян в хубавия или в лошия смисъл? — попита Кумико.

— Не съм сигурен изобщо. Просто е… смайващо. Отначало си беше едно нищо. Лениво хоби, което нищо не означаваше. А после се появи ти — той завъртя глава да я погледне. Тя нежно го обърна обратно, за да й е удобно да продължи с подстригването. — А и всичко между нас — продължи Джордж. — И…

— И? — тя продължи да клъцва тук-там, движейки се с увереността на професионалист.

— И нищо, предполагам — отвърна той. — Просто цялото това изключително събитие, което ни се случи. Което продължава да ни се случва.

— И което те напряга?

— Ами да, напряга ме.

— Така и трябва — отвърна тя. — Мен също ме напряга. Не съм изненадана обаче, че хората проявяват жажда, както ти се изрази. Светът винаги е бил жаден, макар невинаги да знае за какво жадува. Но си прав, нещата се развиха внезапно. Забележително, нали?

Тя отново среса косата му и я подравни за още подрязване. Това подстригване се беше случило спонтанно. Просто Джордж беше споменал, че смята да се отбие в близката бръснарница — държаха я двама братя бразилци, удивително млади, пълни глупаци с отвъдморска красота — а Кумико беше казала: „Нека аз“.

— Къде каза, че си се научила да подстригваш? — попита Джордж.

— По време на пътуванията ми — отвърна тя. — Освен това, подстригването не се различава кой знае колко от онова, което правя за плочките, нали? Просто едно допълнително умение.

— Само гледай каква катастрофа ще е, ако аз се пробвам да подстрижа твоята коса.

Джордж почти почувства усмивката й, усети топлината на тази усмивка зад гърба си, усмивка в малката кухничка, топлина, докато с увит около раменете стар чаршаф седеше на стол, поставен върху разгънати стари вестници, по които да падат отрязаните кичурчета. Затвори очи. Да, усещаше я. Усещаше я до себе си. Усети галещия полъх на дъха й, когато тя се приведе над него.

— Обичам те — прошепна й.

— Знам — прошепна тя в отговор и думата не беше укор. Знанието за неговата любов й доставяше радост и Джордж разбра, че това е достатъчно.

Но в следващия миг го бодна друго чувство, чувството, че изобщо не е достатъчно. А ти обичаш ли ме? , прииска му се да попита и се засрами от това си желание. Дори когато тя му казваше същите думи — защото му ги беше казвала, макар и не често — той винаги трябваше насила да се въздържа да не попита втори път за потвърждение.

Знаеше толкова малко за нея, толкова малко. Все толкова малко.

Не че и той й беше споделил всичко. Историята с Рейчъл например беше останала в тайна, най-вече заради Аманда, която, както Джордж доста точно предполагаше, щеше да бъде съкрушена, ако узнаеше за нея. Разбира се, както се случва в първите месеци на всяка връзка, цял куп лоши навици също бяха останали неспоменати — почистването на ноктите на краката в леглото, фриволното отношение към бръсненето, цялата история с подсушаването с тоалетна хартия след уриниране — но всичко това беше нищожно в сравнение с факта, че Кумико не беше споделила за себе си почти нищо. Нямаше причина да крие така, това си беше липса на доверие, беше си…

Джордж потисна тези мисли и ги прогони.

— Веднъж опитах да подстрижа Аманда — каза. — Като малка.