Патрик Нес - Жената жерав

— Да?

— Пръцкането прави ли облаци?

Джордж погледна детето. Въпросът му беше напълно искрен.

— Мама казва, че пръцкането е просто миризлив въздух — продължи Джей Пи, — и че всеки пръцка, дори кралицата, но пък мама казва също, че понякога и дъхът ми е миризлив, а това означава, че и той е миризлив въздух.

— Дотук логиката ти е желязна.

— Така, значи, ако дъхът ми прави облаци… — Джей Пи замълча, за да позволи на изводите да се подредят в малката му главица. После, ухилен до уши, вдигна очи към дядо си. — Ако пръцна, също ще направя облак.

— Миризлив облак.

— Миризлив облак, в който се родила господарката.

— Облак, от който й се е приискало бързо-бързо да се махне.

— Носиш ли хлебче?

— Какво да нося?

Детето посочи напред.

— За патетата.

Няколко треперещи гъски, които отдавна трябваше да са отлетели на топло за зимата, ги гледаха с надежда.

— Проклятие — рече Джордж.

— Това ругатня ли е?

— Не. Това е нещо, което бобрите строят 8 8 Джордж се шегува — ругатнята (damn — англ.) по произношение съвпада с dam (бент — англ.) — нещо, което бобрите строят; непреведима игра на думи — Б.пр. .

— Бобрите имат плоски опашки — отбеляза Джей Пи — и грамадни зъби.

— Ти също имаше плоска опашка.

— НЕ! — детето беше смаяно.

— Да, всички много се тревожехме, че ще си останеш с нея. Но когато се роди, тя падна.

— След като съм се родил в облак?

— Точно така. В един миризлив облак.

— Je suis une nouille — пропя Джей Пи.

— Ти си какво?

— Облак!

— А — отвърна Джордж. — Nuage.

— Нали това казвам! — рече детето. — Je suis une облак! — после затича в кръг с разперени ръчички, крещейки и крещейки, а после рязко спря. — Grand-père! — рече поразено. — Ти говориш на френски!

— Е, не. Помня само няколко думи от гимназията.

— Какво е гимназия?

— Горните класове в училище. В Америка им викат „гимназия“.

Очите на Джей Пи се замъглиха леко, докато малкото му мозъче правеше нужните умозаключения.

— Ти си бил американец?

— Все още съм си американец.

— Леле.

— Да, хората обикновено така реагират. А сега трябва да ми помогнеш, нали помниш, че те помолих?

— Високата птица! — рече Джей Пи и ревностно заоглежда езерцето, надигнат на пръсти, за да надзърне над главите на гъските, които бяха решили, че тичането в кръг е някакво въведение към това да получат храна — Аз не съм гъска, grand-père! — провикна се детето.

— Ако вдигаш такъв шум, може да изплашиш високата птица.

— Не съм гъска — прошепна високо Джей Пи.

— Изобщо.

— Понякога съм пате.

— И още как.

— Не виждам птицата, Джордж.

Джордж рязко сведе поглед към внука си.

— Как ме нарече? — попита остро.

Личицето на Джей Пи се изопна, устните му се разтеглиха.

— Мама ти вика така — отвърна, а две сълзи се търкулнаха по бузките му.

— Не, не, не — коленичи пред него Джордж. — Не съм ти сърдит, Джей Пи. Просто се изненадах.

— Тя ти вика така, защото те обича. Тя така казва.

— Така е, мъниче — каза Джордж, гушна детето и го вдигна. — Но ти? Аз те обичам най-силно, когато ми викаш grand-père и знаеш ли защо?

— Защо? — подсмръкна Джей Пи.

— Защото ти, Жан-Пиер Лоран, си единственият човек в целия свят, който може да ми вика така.

— Единственият?

— Единственият.

— Аз съм единственият — тихо рече детето, мъчейки се да приложи понятието към себе си.

— Искаш ли ябълка?

Усмивката на Джей Пи грейна.

— ОБИЧАМ ябълки! Пинк лейди са най-хубавите! Понякога аз съм пинк лейди!

— Май всички сме така от време на време — отвърна Джордж, сложи детето на земята и го хвана за ръка. Закрачиха обратно по алеята край езерото, но видяха само още разочаровани гъски, няколко спящи патици и неизбежните стреснати от стъпките им гълъби.

Никакъв жерав, нито пък нещо друго необичайно.

— Какво станало с господарката в облаците? — попита изведнъж момченцето.

— Срещнала един вулкан — отвърна разсеяно Джордж, все така без да откъсва очи от пустото езерце. — И нещата се усложнили.

Джордж отново сънува. Сънува, че лети.

Светът се състоеше от острови, носещи се във въздуха, свързани помежду си с нестабилни дървени мостчета и висящи въжени пътеки. Жеравът летеше до Джордж, дългите му крака бяха изпънати назад.

— Това е типично за жеравите — обясни му жеравът.

Късове от света се въртяха под тях, двамата летяха над плоски каменни кръгове с реки върху тях, реки, които течаха в кръг, над каменни кълба, по които Анри и Джей Пи, и двамата облечени като Малкия принц, щастливо крачеха и им махаха.