Патрик Нес - Жената жерав

Трябваше да прехапе до болка долната си устна, за да не се разплаче. Пак.

— Обичам те, Аманда — каза Анри, — и знам, че макар и да ми крещиш, ти също ме обичаш. Но сега обичам Клодин, а тя ме обича в отговор по начин, който не й струва толкова много, колкото ти струва на теб.

После я загледа мълчаливо. Аманда разбираше, че той се опитва да изглежда благородно, независимо от темата на разговора — винаги беше таял вкус към показното — но едновременно с това деликатно и мило се опитва да не я кара да се чувства неудобно, сякаш това изобщо беше възможно. Не беше възможно и тя зачака и той да го осъзнае.

— Трябва да си вървя — рече най-сетне Анри и се изправи, но не направи крачка към вратата. Изведнъж близостта им рязко стана свръхосезаема — той прав, тя седнала, и двамата наясно с все така опънатия плат на панталона му.

Останаха неподвижни, съсредоточени в дишането си.

— Merde — прошепна Анри и съблече тениската си през главата.

По-късно, когато всичко свърши, Анри, обул бельото си наопаки, седнал с цигара в ръка на ръба на дивана, махна леко към вратата на детската стая.

— Той ми липсва — каза. — Липсва ми всеки ден.

— Знам — беше единственото, което Аманда успя да отговори.

Не плака, когато той си тръгна, не беше ядосана, нито тъжна, не чувстваше нищо, само гледаше как цялата съботна вечер пъстро облечени хора изпадат в пъстра истерия по телевизията. А после най-сетне стана време да изключи всичкия този хаос и да си легне. Тогава заплака.

Неделята мина под знака на куп досадни задачи: немити от седмица чинии (срамуваше се да го признае, но такава беше истината), събирано малко повече от седмица пране (от това се срамуваше още повече, Джей Пи вече трети ден носеше един и същи гащеризон), плюс кратка почивка за хранене на патиците в близкото езерце в парка — на разходката Джей Пи категорично пожела да излезе облечен в костюма си на Супермен, онзи с фалшивите мускули.

— Патета, патета, патета! — рече момченцето и хвърли цяла филия на една от гъските в езерцето.

— На малки парченца, мили — каза Аманда и се наведе да му покаже. Детето гледаше ръцете й, задъхан от желание да хвърля залчета.

— Аз! — викна. — Аз, аз, аз!

Аманда му даде трохите и момченцето ги хвърли всичките заедно с едно–единствено широко движение.

— Пате!

Тя беше късметлийка, знаеше си го и си го повтаряше дразнещо често. Беше намерила детска градина на приемлива цена съвсем близо до службата си, там Джей Пи ходеше с радост, а таксата се покриваше почти изцяло от издръжката на Анри. Когато й се налагаше да закъснее в службата, майка й вземаше детето и го гледаше, а Аманда си го прибираше вечер, на път за вкъщи. Джордж също беше повече от щастлив да се грижи за внука си в най-невероятни часове от денонощието.

А какво детенце беше. Господи, погледнете го само. Понякога чувстваше към него такава обич, че й се приискваше жив да го изяде. Просто да го пъхне между две филии сух хляб за патици и да го оглозга до костите като някаква вещица от приказките. Засъхналият сок около устата му, начинът, по който храбро се приближаваше до всичко на този свят, освен до балони, фактът, че френският му беше значително по-точен от английския. Обичаше го толкова много, че щеше да обърне света, за да намери онзи, който дръзнеше да го нарани…

— Добре — прошепна си сама на себе си, усетила, че сълзите й пак напират да бликнат. — Хайде стига.

Наведе се и целуна тила на сина си. Джей Пи малко понамирисваше, защото къпането беше поредната закъсняла задача, която трябваше да се отметне днес, но ароматът му си беше все така само негов.

— Мамо? — момченцето се обърна към нея, разперило ръчички за още хляб.

Аманда преглътна сълзите си. (Какво ставаше с нея?)

— Заповядай, зайче — каза и му подаде още един залък. — Онова там всъщност не е пате.

Детето смаяно се обърна към гъската във водата.

— Не е ли?

— Това е гъска.

— Като Гъската Сузи!

— Да, разбира се, забравих, че четохме за нея…

— Но тази не е бяла.

— Има различни видове гъски.

— Какво е „гъски“?

— Същото, само че много. Една гъска, много гъски.

— Един лос, много лоси 6 6 Слабият английски на Жан-Пиер го подвежда по аналогия да образува множественото число на „лос“ (moose, англ.) по същия начин като множественото число на „гъска“ (goose, англ.), което не е граматически вярно, независимо че в единствено число думите са фонетично сходни. Непреведима игра на думи — Б.пр. .

— Мисля, че тази, която храниш, е канадска гъска.