Патрик Нес - Жената жерав

— А! — казва тя, свежда поглед и вижда как сълзите капят от собствените й златни очи право в езерото, образувайки разширяващи се кръгове по гладката му повърхност.

— От сълзите месото на рибите става крехко — продължава рибарят, навивайки макарата и изтегляйки риба с блестящи златни люспи. — Макар че вкусът им е вкус на скръб.

— Гладна съм — казва тя. — Досега никога нищо не съм яла.

— Ела тук до огъня, господарке — отговоря рибарят. — Аз ще те нахраня с тъга — той хвърля златолюспата риба в кошницата си, хрилете й се отварят и затварят безпомощно на сухото. — А може би след това — продължава той почти свенливо, но само почти — ти ще легнеш с мен, за да ми покажеш колко си ми благодарна.

Рибарят й се усмихва. Усмивката му е изпълнена с гнусна надежда.

5 от 32.

В отговор тя скланя глава на гърдите си и полита към него, пръстите й леко се плъзват по езерната повърхност, оставяйки подире й две разширяващи се водни стрели. Каца до рибаря, хваща главата му с длани и нежно го целува по устните.

Усещането е ново за нея. По-влажно, отколкото си е представяла.

— Ти искаш да ме уловиш — казва му тя. — Мислите ти са ясни. Ще вземеш харпуна, който лежи до кошницата с рибата, и ако аз не се съглася да легна с теб, ще го използваш, за да ме принудиш насила. Навярно ти дори не си лош човек, навярно си просто мъж, когото самотата е изкривила. Не мога да кажа. Но със сигурност знам, че ти не искаш тялото ми. Искаш прошката ми.

Лицето на мъжа се сгърчва в гримасата на тъгата. Той заплаква.

— Да, господарке. Прости ми, господарке.

— Вярвам ти — отвръща тя. — Имаш прошката ми.

6 от 32.

Бързо и милостиво тя изкълвава очите на рибаря и пронизва с двата си остри пръста сърцето му. Той се свлича на калния бряг.

— Ти ме уби, господарке — казва той и поглежда тялото си, рухнало в калта помежду им. — Ти ме освободи.

— Сторих го с радост — отвръща тя.

— Благодаря ти, господарке — казва рибарят. — Благодаря ти.

Вихър се извива около двама им и разпръсва духа на рибаря, който й благодари дотогава, докато не може да й благодари повече.

7 от 32.

Тя се нахранва с рибите в кошницата. Вкусът им е вкус на скръб, горчив, но не неприятен. След като се засища, тя взема останалите риби и ги пуска една по една обратно във водата, задържайки ги между дланите си, докато те с гърч се връщат към живота и отплуват. Когато освобождава всичките, тя претъркулва и тялото на рибаря в езерото и се сбогува с него, докато течението го подема и го отнася на последното му пътуване, в чийто край гневните въртопи на водата го изхвърлят в пространството между островите.

Тя поглежда ръцете си, обръща ги от всички страни, сякаш любопитна да прозре онова, което току-що е сторила с тях. Измива ги в реката и ги подсушава в материята на роклята си. После отново полита.

Искам да я помоля да се премести да живее при мен.

— Да, хубаво, само да те питам дали ще можеш да вземеш Джей Пи и тази събота? Трябва да правя замерване на задръстванията в Ромфорд, представи си. В събота. Провеждат някакво спортно събитие, не знам точно какво…

— Чу ли ме какво казах?

— Да, чух. Ще викаш жена да ти изчисти. Дрън-дрън. Ще се наложи да ти го оставя безбожно рано сутринта, още преди шест, но той ще си спи до осем, така че всъщност не е чак толкова…

— Разбра ли причината, поради която ще викам чистачка?

— Причината? Не знам. Искаш да ти е чисто? Не разбирам що за въпрос…

— Смятам да помоля Кумико да се премести да живее при мен.

— Да се премести при теб?

— Да. Много го искам.

— ДА СЕ ПРЕМЕСТИ ПРИ ТЕБ?

— Знам, че е малко скоро.

— МАЛКО СКОРО? Че вие се запознахте преди две седмици! Ако има и толкова! Какво ви става, да не сте мухи еднодневки?

— Аманда…

— Татко, говориш някакви безумия. Ти почти не я познаваш.

— Точно там е работата. Искам да я опозная. Алчен съм за всяка минута с нея.

— И това ли е начинът, по който смяташ да я опознаеш? Виж, хлътнал си до уши и аз се радвам, че си хлътнал, но също така се и тревожа, Джордж. Крехък си. Влюбваш се и любовта ти е огромна, и те не могат да ти отговорят със същото, и в момента е очевидно, че не можеш да молиш да се пренесе при теб, защото тя само като те чуе и ще си бие камшика. И защо не? Всяка жена би постъпила така.

— Тя не е просто коя да е жена.

— Дори и така да е, но, казвам ти, освен ако не е извънземно, тя…

— Просто си мисля, че може да стане.

— … ще реши, че си смахнат.

— Нямаше да говориш така, ако я познаваше. Животът заедно с нея вече ми изглежда толкова естествен, толкова лесен…