Фани Флаг - Пържени зелени домати

— Не, госпожо Рут, не ходете там. Да почакаме тук, мила.

Рут бе уплашена и объркана.

— Какво стана? Нещо с детето ли?

Онзел я отведе до дивана, седна до нея и стисна ръцете й като в менгеме.

— Тихо, мила… поседнете тук, всичко ще се оправи.

Рут бе ужасена.

— Какво е станало?

Сипси още беше в кафенето и размахваше пръст към тавана.

— Да не си посмял, Боже… да не смееш да правиш такива неща на госпожа Иджи и госпожа Рут… хич не си го и помисляй! Чуваш ли ме, Боже! Да не си посмял!

Иджи тичаше по петите на Големия Джордж и двамата завикаха към къщата още докато бяха на три пресечки от нея:

— Доктор Хадли! Доктор Хадли!

Жената на лекаря, Маргарет, ги чу и излезе на верандата. Зърна ги тъкмо когато завиваха зад ъгъла и извика на съпруга си:

— Излез веднага! Иджи идва с Бъди-младши!

Д-р Хадли скочи от масата и ги посрещна на тротоара, все още със салфетка в ръка. Когато видя шуртящата от ръката на момчето кръв, хвърли салфетката и каза:

— Качвайте се в колата! Трябва да го закараме в Бирмингам. Ще се наложи кръвопреливане.

И докато тичаше към стария додж, извика на жена си да се обади в болницата и да съобщи, че идват. Маргарет изтича в къщата, а Големия Джордж, целият в кръв, седна на задната седалка с момчето в ръце. Иджи седна отпред и говореше на детето през целия път, разказваше му приказки, за да го успокоява, макар собствените й крака да трепереха.

На входа на спешното отделение ги чакаха медицинска сестра и санитар.

Когато понечиха да влязат, сестрата каза на Иджи:

— Съжалявам, но помощникът ви ще трябва да изчака отвън. Това е болница за бели.

Момчето, което не бе казало и дума досега, не сваляше очи от Големия Джордж, докато го носеха по коридора, но след като завиха зад ъгъла, го изгуби от поглед…

Целият в кръв, Джордж се подпря навън на тухлената стена, хвана се за главата и зачака.

Две пъпчиви момчета минаха покрай него и едното му се озъби:

— Я гледай, поредната чернилка, посечена в сбиване.

Другото се провикна:

— Ей, я отивай в негърската болница!

Приятелят му — без един преден зъб и с кривогледо око — се изплю, намести панталоните си и продължи с нахакана походка по улицата.

24 юни 1936

Трагедия пред кафенето

За съжаление трябва да ви съобщя, че момченцето на Иджи и Рут изгуби ръката си миналата седмица, докато си играело на релсите пред кафенето. Детето тичало покрай влака, подхлъзнало се и паднало на релсите. Влакът се движел с 65 км/ч, каза кондуктор Барни Крос.

Момчето все още е в болницата в Бирмингам и макар да е изгубило много кръв, е добре и скоро ще се прибере у дома.

Заедно с този случай тук в Уисъл Стоп тази година сме изгубили общо едно стъпало, една ръка и един показалец. Както и чернокожия мъж, когото убиха, а това означава само едно — за в бъдеще трябва да сме по-внимателни. Омръзна ни близките ни да губят крайници и разни други неща.

А на мен лично ми омръзна да пиша подобни новини.

Дот Уиймс

Старият път за Монтгомъри, Бирмингам, Алабама

23 февруари 1986

Госпожа Тредгуд похапваше доволно шоколадчето с фъстъчено масло „Рийсис“, което й бе донесла Ивлин, и си спомняше за любимите си отминали времена, когато всички влакове минавали покрай къщата й.

Но нещо, което старицата бе казала миналата седмица, бе заинтригувало Ивлин и любопитството й не й даваше мира.

— Госпожо Тредгуд, не казахте ли, че Рут и Иджи имали син?

— О, да, Чуканчето. Нямаше по-смело момченце от него, дори след като остана без ръка.

— Мили боже, какво му се е случило?

— Падна и един влак му отряза ръката, точно над лакътя. Казваше се Бъди Тредгуд — младши, но започнаха да му викат Чуканчето, защото от ръката му остана само чуканче. С Клио му отидохме на свиждане в болницата и колко смел беше само — не плачеше, не се самосъжаляваше. Но пък Иджи го възпита да е корав и да поема тежки удари. Отиде при един свой приятел, който правеше надгробни паметници, и му поръча малка плоча с надпис:

Тук почива ръката на Бъди-младши.

1929 — 1936 г.

Сбогом, вярна приятелко.

Заби я в полето зад кафенето и когато Бъди-младши се прибра от болницата, го заведе там и решиха да организират погребение на ръката. Всички дойдоха. Децата на Онзел и Големия Джордж — Артис и Джаспър. Уил и Бой и Палавото птиче, както и съседските хлапета. Иджи уреди и един скаут да изсвири погребалния марш на тромпет.