Фани Флаг - Пържени зелени домати

Към девет Големия Джак я накара да седне и да хапне, но в десет тя отново се развилия.

Ева се обърна към загрижения си баща:

— Най-добре да я оставим да прави каквото поиска.

След пет-шест часа Иджи, която вече се бе сдобила с куп нови приятели, ги бе събрала около себе си и им разказваше смешни истории. Малко след това, когато някой засвири тъжна песен за изгубена любов, Иджи млъкна по средата на разказа си, отпусна глава на масата и заплака. Ева, която вече също се бе наквасила порядъчно и бе мислила за Бъди цяла вечер, се разрева с нея. Групичката слушатели се премести на по-весела маса.

Към три през нощта Ева рече:

— Хайде, да вървим. — Прегърна Иджи през рамо, заведе я в бунгалото си и я сложи да спи.

Ева не можеше да понася гледката на страдащи хора. Седна до Иджи, която още плачеше, и й каза:

— Миличка, не знам за кого плачеш, а и няма значение, защото ще ти мине. Хайде, стига… просто ти трябва някой, който да те обича… всичко ще се нареди… Ева е до теб…

След което угаси лампата.

Ева не знаеше много неща, но знаеше всичко за любовта.

През следващите пет години Иджи щеше да живее с прекъсвания долу край реката. Ева винаги бе на разположение, когато се нуждаеше от нея, също както с Бъди.

28 ноември 1935

Приятел в нужда се познава

Завчера през нощта Бил Железничаря изхвърли 17 пушени бута от влака с държавни провизии и доколкото разбрах, приятелите ни в Траутвил са отпразнували прекрасно Деня на благодарността.

Пиесата „Историята на Уисъл Стоп“, която бе представена в училището, ни напомни, че индианците, живели някога по тези места, са били смели и свирепи, особено чрез изпълнението на Веста Адкок в ролята на вожда на черноногите Сиякага.

Половинката ми твърди, че има една трета индианска кръв от племето на черноногите, но че не бил толкова свиреп… Шегувам се, Уилбър.

П.П. Ако се чудите кой караше картонения влак, който мина през сцената, да знаете, че беше не друг, а Пинът Лаймуей.

Иджи каза, че Сипси, чернокожата й помощница, отгледала стрък бамя, висок метър и деветдесет, в градината на Тредгуд и че го занесла в кафенето.

Още скърбим за поминалия наскоро Уил Роджърс. Всички много го обичахме и се чудим кой ли би могъл да замени любимия ни Доктор Ябълков сок. Колко от нас помнят онези щастливи вечери в кафенето, когато го слушахме по радиото? В тези трудни времена той ни караше за малко да забравим проблемите си и да се посмеем. Поднасяме съболезнования на съпругата и децата му, а Сипси ще им прати един от пайовете си с орехи, тъй че минете през пощата, за да подпишете картичката, която ще прикачим към него.

Дот Уиймс

Старият път за Монтгомъри, Бирмингам, Алабама

16 февруари 1986

Ивлин бе донесла кутия с различни видове курабийки с надеждата да разведри свекърва си, но Старата мама заяви, че не ги иска, и Ивлин ги занесе на госпожа Тредгуд, която много им се зарадва.

— Мога да ям джинджифилови и ванилови курабийки по цял ден! А ти?

Ивлин, за съжаление, трябваше да се съгласи с кимване.

Госпожа Тредгуд задъвка една курабийка, сведе очи към пода и почна…

— Знаеш ли, Ивлин? Мразя този линолеум. Тук всички подове са настлани с грозен сив линолеум. Не е ли по-добре като е пълно със стари хора, които ходят по пантофи и са склонни да се подхлъзват и да си чупят костите, да застелят подовете с нещо по-меко? В дневната вкъщи си имам черга. Накарах Норис да занесе черните ми обувки с връзки на обущаря, за да им сложат нови гумени подметки, и като ги обуя сутрин, не ги свалям, докато не си легна вечер. Нямам намерение да си чупя костите. Счупиш ли си тазобедрената кост, си пътник.

Старците тук са по леглата най-късно в седем и половина или в осем. Аз не съм свикнала да заспивам толкова рано. Не си лягах, преди влакът в десет и двайсет за Атланта да мине покрай къщи. Е, сега си лягам в осем и гася лампата, за да не преча на госпожа Отис, но не мога да заспя, докато не чуя свирката на влака в десет и двайсет. Чува се из целия град. А може и просто да си въобразявам, няма значение, но докато не я чуя, не заспивам.

Добре че обичам влаковете, защото Уисъл Стоп винаги си е бил железопътна гара, а Траутвил бе само няколко бараки и една стара черква — Примитивистката баптистка църква на връх Сион, където ходеха Сипси и останалите чернокожи.