Фани Флаг - Пържени зелени домати

Железопътните релси минават покрай къщата ми. Ако имам въдица, мога да докосвам влаковете с нея — толкова близо минават. Та през последните петдесет години седях на верандата и гледах как влаковете минават един след друг, и така и не ми омръзна. Също като енота, дето миеше бисквитките. Най-много обичам да ги гледам вечер. Вагон-ресторантът ми е любим. Сега в него има само снекбар, където хората пият бира и пушат цигари, но преди да спрат добрите влакове, експресът от Ню Йорк за Ню Орлиънс в осем без двайсет минаваше покрай къщи точно по времето за вечеря. О, да можеше само да го видиш — чернокожите келнери, издокарани с колосани бели сака и черни кожени папийонки, изящните съдове и сребърните чайници, както и свежа роза и зеленина на всяка маса. По масите имаше и малки лампи с абажури.

Разбира се, в онези времена жените се обличаха с най-хубавите си рокли, носеха шапки и кожи, а мъжете изглеждаха прекрасно със сините си костюми. Експресът за Ню Орлинъс имаше малки венециански щори на всеки прозорец. А във вагон-ресторанта можеше да си седиш и да ядеш, докато влакът препуска в нощта. Казвах на Клио, че идеята да пътуваш и да ядеш едновременно много ми се нрави.

Иджи все повтаряше: „Нини, возиш се на влака само заради яденето“. Права беше. Обожавах пържолите, които сервираха, а и никъде пържените яйца с шунка не са така вкусни, както ги правят във влака. Когато експресът спреше в някое градче по пътя, готвачите купуваха от местните хора пресни яйца, шунка и пъстърва. Едно време всички продукти бяха пресни.

Вече почти не готвя… е, от време на време си отварям консерва доматена супа. Не че не обичам вкусните ястия. Напротив. Но сега е трудно да намериш добри готови манджи. Веднъж госпожа Отис ни записа в програмата „Ястия на колела“ към църквата. Но манджите им бяха отвратителни. Може и да идваха на колела, но изобщо не можеха да се сравняват с ястията, които предлагаха във влаковете.

Естествено, да живееш до железопътната линия си има и недостатъци. Чиниите ми непрекъснато се пукаха, дори зеленият сервиз, който спечелих от томбола в киното в Бирмингам по време на Депресията. Спомням си дори коя песен бяха пуснали: „Здравейте“ на Кейт Смит.

Госпожа Тредгуд погледна Ивлин.

— Ти едва ли я помниш, но тя бе известна като Пойната птица на Юга. Голямо дебело момиче с лъчезарен характер. Не си ли съгласна, че дебелите хора са добряци?

Ивлин се усмихна немощно с надеждата това да е вярно, тъй като вече бе наченала второ пакетче бисквити „Лорна Дун“.

— Но не бих заменила влаковете за нищо на света. Какво иначе щях да правя толкова години? По онова време още нямаше телевизия. Опитвах се да отгатна откъде идват хората и накъде пътуват. От време на време, когато Клио успяваше да отдели някой и друг долар, ни взимаше с детето и отивахме с влака чак до Мемфис и обратно. Джаспър, синът на Големия Джордж и Онзел, беше стюард в спалния вагон и се държеше с нас като че ли сме кралят и кралицата на Румъния. Джаспър стана председател на Братството на стюардите на спални вагони. Двамата с брат му Артис се преместиха в Бирмингам още като малки… но Артис влиза в затвора два или три пъти. Интересно как никога не знаеш какво ще излезе от едно дете… Да вземем например момченцето на Рут и Иджи. Живот като неговия би съсипал някои хора, но не и него. Не се знае какво носи човек в сърцето си, докато не бъде подложен на изпитание.

Уисъл Стоп, Алабама

16 юни 1936

В мига, в който Иджи чу гласовете навън край релсите, разбра, че някой е пострадал. Погледна през прозореца и видя Биди Луиз Отис да тича към кафенето.

Сипси и Онзел излязоха от кухнята точно когато Биди отвори вратата и извика:

— Момченцето ви го прегази влак!

Сърцето на Иджи за миг спря да бие.

Сипси вдигна ръце към устата си.

— О, Боже, Исусе Христе!

Иджи се обърна към Онзел:

— Дръж Рут тук. — И хукна към железопътната линия.

Когато стигна, видя шестгодишното момченце да лежи по гръб с широко отворени очи, взряно в събралите се хора, които го гледаха ужасени.

Щом я видя, то се усмихна и Иджи почти му отвърна с усмивка, като си мислеше, че всичко е наред, докато не зърна ръката му в локва кръв на цял метър от него.

Големия Джордж, който бе зад кафенето при скарата, дотърча след нея и видя кръвта в същия миг, в който и Иджи. Вдигна момчето и затича колкото краката го държат към дома на д-р Хадли.

Онзел беше запречила вратата на задната стая и не даваше на Рут да излезе.